Вълшебницата

Фламел кимна пак, явно впечатлен.

— Сега се нуждаем само от нещо, което те свързва с мадам Пернел.

Никола смъкна тежката сребърна гривна, увита около дясната му китка.

— Пернел направи това за мен със собствените си ръце — обясни той, като я постави на масата. — Преди малко повече от век един маскиран ловец на глави ни преследваше из цяла Америка. Пистолетите му бяха заредени със сребърни куршуми. Мисля, че ни смяташе за върколаци.

— Върколаци и сребърни куршуми! — Шекспир се засмя и закашля, след това поклати глава. — Боже господи, как този уж разумен род човешки цял е глупости и грешки22!

— Мислех, че сребърните куршуми помагат срещу върколаци — каза Джош. — Не е ли така?

— Не — отвърна Фламел. — Аз винаги съм предпочитал оцет.

— Или лимон — обади се Шекспир. — Пиперът също е съвсем приемлива възможност. — Видя озадачената физиономия на Джош и добави: — Напръскай ги с него или им го хвърли в очите и носа. Ще спрат и ще се разкихат, което ще ти даде време да избягаш.

— Оцет, лимон и пипер — промърмори Джош. — Ще запомня да ги добавя към екипировката си за лов на върколаци. А ако не намеря върколаци, винаги мога да си направя салата — добави той саркастично.

Шекспир поклати глава.

— Не, не, за салата ти трябва хубав зехтин — каза той сериозно, — а зехтинът не е ефикасен срещу никой от превръщенските кланове.

— Обаче е много полезен срещу брукси23 и стреги24 — промърмори разсеяно Фламел, докато създаваше виещи се фрактални шарки върху двата екрана.

— Не знаех това — каза Шекспир. — А как можеш да използваш…

— Какво стана с онзи ловец на глави? — прекъсна го Джош объркан, опитвайки се да върне разговора на темата.

— А, накрая Пернел го спаси от едно племе ома.

— Ома? — попитаха едновременно Джош и Шекспир.

— Саскуоч… саскехавис — каза Фламел и за миг върху екрана се появи образът на висок, примитивен на вид човек с могъщо телосложение. Беше покрит с дълга червеникава козина и носеше голяма тояга, направена от чепат дървесен корен. — Голямата стъпка — добави той.

— Голямата стъпка. Разбира се. — Джош поклати глава. — Значи казваш, че в Америка има Голяма стъпка… Големи стъпки?

— Естествено — отвърна презрително Фламел. — Когато Пернел спаси ловеца на глави от ома — продължи той, като галеше гривната, — той й подари сребърните си куршуми. — Зелена искра плъзна по метала. — Гледах я как претопява куршумите с аурата си и оформя всяка брънка… — Мирисът на мента изпълни отново бараката. Алхимика вдигна гривната и я стисна в юмрук. — Тя винаги е казвала, че в тази гривна има малка частица от нея.