Обява за запознанства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Друмева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Обява за запознанства». Краткое содержание книги:
— След като, както казва един мой приятел, сме се погрижили за всичко необходимо, радвам се да се запозная с теб, Дарси.
През следващия половин час тя усета, че той съзнателно избягва разговора за Ерин. Едва след като тя отпи от виното и си отчупи малко хляб, той каза:
— Задачата е изпълнена. Мисля, че вече започваш да се чувстваш в безопасност.
— Какво означава това? — изгледа го тя.
— Означава, че те наблюдавах. Видях как забързано влезе тук. Цялото ти поведение говореше за силно напрежение. Какво се е случило?
— Нищо. Предпочитам да говорим за Ерин.
— Аз също. Но, Дарси… — той млъкна. — Виж, не мога да престана да правя това, което върша по цял ден. Аз съм психиатър — усмихна се извинително.
Тя усети как нервите й започват да се отпускат.
— Аз съм тази, която трябва да се извини. Напълно си прав. Чувствах се много напрегната, когато дойдох тук — разказа му за Лен Паркър.
Той слушаше внимателно с леко наведена глава.
— Ще съобщиш за него в полицията, нали?
— Да, на ФБР.
— На Винсент Д’Амброзио? Както ти казах по телефона, той беше при мен във вторник. За съжаление, можах да му кажа много малко. Преди няколко седмици се срещнах с Ерин в един бар. Имах натрапчивото чувство, че момиче като нея няма нужда от обяви за запознанства. Предизвиках я и тя ми разказа за предаването, върху което работи нейна позната. Спомена и за теб. Каза, че отговаря на обявите заедно с най-добрата си приятелка.
Дарси кимна, надявайки се очите й да не се напълнят със сълзи.
— Аз обикновено не обяснявам, че причината, заради която пускам обяви, е книгата, която пиша, но споделих с Ерин. Разменихме си взаимно някои случки от опита си с различни хора. Опитах се да запомня всичко, което ми разказа, но макар и случките да бяха много забавни, тя не спомена никакви имена. Във всеки случай нищо не подсказваше, че някой й създава грижи.
— „Случайни срещи от най-лош вид“, обичаше да ги нарича тя.
— Каза ми това — засмя се Наш. — Поканих я на вечеря в близките дни и тя прие. Опитвах се да приключа с ръкописа си, а тя завършваше колие, което беше проектирала. Уговорихме се да й позвъня аз. Когато направих това, не отговори никой. По думите на Винсент Д’Амброзио, било е вече късно.
— Случило се е вечерта, когато е имала среща с някой си Чарлз Норт. Продължавам да мисля, че макар и да не се е появил на уговореното място, смъртта й е свързана с обява за запознанства, на която тя е отговорила.
— Ако мислиш така, защо продължаваш да отговаряш на обявите?
— Защото на всяка цена трябва да открия този мъж.
Той я погледна загрижено, но не каза нищо. Разгледаха менюто и двамата си избраха довърска писия. Докато се хранеха, Наш сякаш нарочно се опитваше да я накара да не мисли за смъртта на Ерин. Разказа й за себе си:
— Баща ми натрупа парите си от пластмаса. Така и изживя живота си. Купиха една доста натруфена къща в Бриджуотър. Той беше почтен и фин мъж и всеки път, когато се чудех за какво са ни на нас тримата тези двадесет и четири стаи, си спомнях колко беше щастлив, когато се фукаше с тях.
След това й разказа за развода си:
— Ожених се същата седмица, в която завърших университета. И двамата направихме ужасна грешка. Неприятностите не бяха от финансов характер, но пътят към медицината, особено когато специализираш психоанализа, е много дълъг и труден. Време за нас не оставаше. В края на четвъртата година тя не издържа. Шерил сега живее в Чикаго и има три деца.
Беше ред на Дарси. Много внимателно пропусна да спомене имената на известните си родители и бързо прескочи на времето, когато напусна рекламната агенция, за да започне самостоятелния си бизнес — вътрешна архитектура на прилични цени.
— Казвали са ми, че съм съвременната версия на „Санфорд и Сие“, но дори и да е така, аз много обичам работата си — спомни си стаята, която обзавеждаше за болното шестнадесетгодишно момиче.
Може и да беше забелязал пропуснатите места в нейния разказ, но не каза нищо. Сервираха им салатите точно когато до масата спря един продуцент, приятел на родителите й.
— Дарси! — нежна целувка, прегръдка. Представи се на Майкъл Наш. — Хари Къртис — отново се обърна към Дарси: — С всеки изминал ден ставаш все по-хубава. Чух, че родителите ти са на турне в Австралия. Как минава?
— Току-що са пристигнали.
— Поздрави ги най-сърдечно — последва друга прегръдка и Къртис се отправи към своята маса.