Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
По телефона му беше казала, че все още не му се доверява и всъщност продължава да го подозира в убийството на Ричард. Той определи съмненията й като груба грешка. Истината беше, че Дебора вече не знаеше в какво да вярва. Усещаше обаче, че неговият странен разказ за отдавна умрели царе е много по-смислен, отколкото й се иска да признае. Според нея това беше единствената причина за очевидното му желание да разговаря с нея.
— Храната тук е превъзходна — каза Маркъс.
Тя кимна и заразглежда менюто, което беше написано на гръцки. Погледът й се плъзна по списъка, опитвайки се да разгадае буквите, но разпозна само три ястия. Почувства се някак онеправдана.
— Искате ли аз да ви избера нещо? — предложи той, сякаш прочел мислите й.
— Не, благодаря! — Въпреки че всъщност искаше.
— Трябва да опитате заешкото задушено. Това е специалитетът на заведението.
Дебора замълча, докато обмисляше.
— Добре, поръчайте.
Маркъс поръча на гръцки, избра бутилка рицина с не толкова остра миризма на смола като другите видове, сложи лулата си на масата и погледна Дебора.
— Вече си казахме колко малко доверие си имаме един на друг, затова вероятно ще можем да зарежем позьорството и да… пристъпим направо към въпроса, както се изразявате вие американците.
— Няма да е лошо — отвърна тя, остави чашата си и го погледна в очите. — Да предположим, че и двамата търсим едно и също — убиецът на Ричард и съкровището, което е криел, включително трупа на древен цар на Микена.
— Агамемнон.
— Няма значение.
— Да добавя ли това „няма значение“ и към издирването на убиеца на Ричард? Не съм аз и вярвам, че не сте и вие — и толкоз по този въпрос. Не познавах Ричард, но предполагам, че властите няма да открият и да осъдят убиеца му.
— Може би.
Той свъси вежди, но изчака сервитьорът да поднесе храната и сетне продължи.
— Какво искате да кажете?
Дебора не възнамеряваше да започне оттам, но сега моментът й се стори подходящ. Не беше сигурна доколко може да му се довери — все пак нямаше да навреди, ако му покажеше малко добра воля, пък и можеше да изкопчи нещо от него.
— Двама детективи разследват убийството му, Кийн и Сернига. Само че Сернига не е полицай.
Тя му преразказа подслушания разговор и лицето на Маркъс помръкна.
— Е, сега е ваш ред — добави Дебора и се зае със задушеното, което наистина беше превъзходно.
— Добре. „Атланта Джърнъл Конститюшън“ съобщи, че Ричард е бил наръган с нож, но не пише нищо повече за раните. Смятам, че са били нанесени със странно дълго острие с дръжка, извита от двете страни. Прав ли съм?
Тя си представи окървавения труп, раните и локвата кръв под него, спомни си странното оръжие на снимката със свастика на дръжката и неволно потрепери.
— Откъде знаете, щом не сте замесен?
— Ричард не е първият човек, който умря по този начин. Преди десет години във френско село по крайбрежието на Бретан друг възрастен джентълмен загина от подобни рани.
— Преди десет години? Във Франция? Сигурен ли сте, че има връзка?
— Да, убеден съм. Всъщност знам каква е връзката. — Той хапна от ястието и изпи малка глътка вино. — Въпросният джентълмен беше потенциален купувач на трупа на древния цар, озовал се в Америка и в колекцията на Ричард. Търсил го е много години.
— Мислите, че Ричард е имал нещо общо с това? — недоверчиво попита Дебора.
— Не. Смятам, че убийците са едни и същи. Търсили са трупа на Агамемнон и не са се спрели пред нищо, за да го вземат. Във Франция тялото се е изплъзнало от ръцете им и после години наред са го издирвали отново. Мисля, че продавачът се е укрил след убийството във Франция, но убийците са продължили да чакат. И тази година мумията отново се е появила на пазара. Те са попречили на сделката и останалото ви е известно.
Дебора поклати глава.
— Ричард не е получил трупа в нощта, когато умря. Мисля, че тялото е било там от месеци, дори години.
— Но ако не е купувал в нощта, когато беше убит, тогава…
— Може би е продавал — предположи тя.
Маркъс кимна, захапа празната си лула и я задъвка.
— Да. Трупът е бил у него вероятно откакто е бил изнесен от Франция преди десет години. Решил е да го продаде. Предложил го е на черния пазар и убийците са подновили издирването.
— Години по-късно? Кой би могъл да се готви за убийство — най-малко за две убийства — и да чака толкова дълго, за да извърши подобно нещо? Защо трупът означава толкова много за тези хора?