Беднякът милионер

— Благодаря ти, приятелю. Та в Ню Йорк аз срещнах Джули.

— Джули? Коя е Джули?

— Истинското й име е Ерзюли дьо Ронсре, но всички й казваха Джули. Беше мургава и страстна, с гъсти къдрави коси, сочни устни и тънка талия. Работеше като чистачка в блока, в който се намираше офисът ми. Беше нелегална имигрантка от Хаити. Ти чувал ли си за Хаити?

— Не, къде се намира?

— Това е една малка страна в Карибския басейн, близо До Мексико.

— Ясно. Значи сте се запознали с Джули.

— Да, от време на време се поздравявахме. Един ден имиграционните я хванаха, че работи без зелена карта. Помоли ме да я представя за свой служител, за да бъде оправдан престоят й в САЩ. В изблик на щедрост се съгласих да й помогна. В замяна на това тя ми даде любов, уважение и най-шеметния секс, който някога съм правил. Можеш да ми вярваш. Пиян съм. А пияният винаги говори истината. Нали така?

— Така е. Да ви налея още една чашка? Това шотландско уиски наистина си го бива, а?

— Благодаря ти, приятелю. Много си мил. Много по-мил от Джули. Тя добре ме изманипулира, ще знаеш. Възползва се от слабостите ми. Аз бях един самотен мъж в огромния град. От дума на дума, накрая се ожених за нея.

— И тогава заминахте на меден месец в Порт Луис, така ли?

— Така. Но когато се върнахме от медения месец, установих, че Джули има и друга, тъмна страна. След като се оженихме, за първи път посетих апартамента й и открих, че е пълен със странни предмети — бутилки от ром, украсени с пайети и мъниста, куп необикновени кукли, камъни с различни форми, кръстове, рогови пръстени от гърмяща змия и дори пергамент от змийска кожа. Имаше и една черна котка на име Босу, крайно подло и гадно същество.

За първи път открих, че у Джули има нещо повече от това, което се вижда с просто око, когато в Бронкс ме нападна крадец с нож. Имах късмет, че успях да отърва кожата, но получих дълбока порезна рана в ръката. Джули не ме пусна да ида в болницата. Вместо това ми направи компрес от билки, каза някакви заклинания и само след два дни раната напълно изчезна, без дори да остави белег. След това ми каза, че била вуду жрица.

— Вуду ли? Какво е това?

— Не ти трябва да знаеш, приятелю. Вуду е хаитянска религия. Практикуващите я боготворят духове, които наричат лоа, и вярват, че всичко във вселената е взаимосвързано. Всяко нещо влияе на нещо друго. Нищо не е случайно; всичко е възможно. Затова хората, които владеят вуду, могат да правят какви ли не изумителни неща, като да връщат мъртвия към живот.

— Сигурно се шегувате.

— Не, ни най-малко. Тези мъртви хора се наричат зомбита. Казах ти, че съм пиян. А пияният винаги говори истината, нали така?

— Така е.

Вече съм напълно погълнат от историята му. Забравям да му доливам уиски и да сипвам кашу.

— Джули преобърна живота ми с главата надолу. Преди беше бедна чистачка, сега искаше да стане част от висшето общество. Забрави, че беше женена за брата на богат индустриалец, а не за самия индустриалец. Постоянно искаше пари. Пари, които не можех да й дам, защото не бяха мои. Принадлежаха на брат ми, на компанията.