Опасно богатство

Зная, че сега е прекалено късно да ти го казвам, но бях наистина шокиран от кончината на баща ти. Учениците не пишат съболезнователни писма. А и твоята лична трагедия бе някак засенчена от смъртта на Питър Мидълтън, който се удави същия ден. Обаче можеш да ми вярваш, много от нас си мислеха за теб и говореха за теб, след като така внезапно те отведоха от училището…

Радвам се, че ме питаш за Питър. Не съм спирал да изпитвам вина от онзи ден насам. Не станах свидетел на самата смърт на горкото момче, но видях достатъчно, за да се досетя за останалото.

Братовчед ти Едуард бе, както ти така красноречиво си написал, «по-разложен от умряла котка». Ти успя да грабнеш повечето от дрехите си от водата и да офейкаш, но Питър и Тонио не бяха така бързи.

Аз бях на другия край на вира, но не смятам, че Едуард и Мики изобщо ме забелязаха. Или пък може би не са ме разпознали. Независимо от причината, те никога не са говорили за инцидента.

Както и да е, след като ти избяга, Едуард продължи да измъчва Питър, при това още по-жестоко — натискаше му главата под водата и му заливаше лицето, докато горкото момче се бореше да се добере до дрехите си.

Виждах, че нещата излизат извън контрол, обаче се боя, че се проявих като пълен страхливец. Трябваше да се притека на помощ на Питър, но аз самият не бях много по-едър от него и определено не можех да се меря с Едуард и Мики Миранда; освен това не исках и моите дрехи да бъдат хвърлени във водата. Нали си спомняш наказанието за нарушаване на забраната да се ходи до кариерата? Дванайсет удара с Бастуна. Не ме е срам да си призная, че се страхувах повече от него, отколкото от каквото и да било друго. Както и да е, тогава грабнах дрехите си и се измъкнах предпазливо, без да привличам вниманието на когото и да било.