Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Рубънс, моля те, престани — Скайлър премести куфарчето от едната ръка в другата и потърка свободната си длан в панталона.
— О, ама няма от какво да се срамуваш, Скайлър, приятелче. Все едно, че Даяна е едно от момчетата, а? Това не може да не разпали в теб…
— Рубънс, стига! — намеси се остро Даяна. — Прекаляваш!
Той щеше да продължи, но изразът на лицето й го разколеба, затова само тръсна глава, сякаш да се освободи от останалите фрази, които възнамеряваше да излее. После с променен тон запита:
— Как върви „Над дъгата“?
Скайлър се покашля и хвърли благодарствен поглед към Даяна, преди да отговори:
— Наскоро приключих с осчетоводяването на третия месец. Мисля, че ще трябва да следим малко по-внимателно разходите.
— С колко са надхвърлили бюджета тия копелета?
— С три милиона… засега.
— А ние с колко сме вътре?
— Грубо, с шест милиона.
— Те и със сроковете изостават.
— Заради онзи смахнат сценограф, Роланд Хил, Той всеки път им дава все по-големи и по-пищни проекти. В момента чакат неонов декор на Ню Йорк, който ще ни струва четвърт милион. Хил отказва да работи в умалени мащаби.
— Тия копелета — обърна се Рубънс към Даяна. — Трябва им по един удар под пояса, за да изчезнат като дим заедно с проектите си — той остави чашата! — Уреди ми среща, Скайлър. Да речем… по някое време другата седмица.
— В офиса ли?
— Не, у дома. Искам тези его маниаци да се поотпуснат тук. Но съм повече от сигурен, че няма да се чувстват така, когато си тръгнат. Сега за „Коломбайн“…
— До десет ще имаш договорите — с тих глас го прекъсна Скайлър. — Ще ти ги пратя по куриер.
— Не си прави тоя труд — отвърна Рубънс. — Аз все едно първо ще мина през офиса.
Фаултън кимна.
— Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице Уитни — той стисна безчувствено ръката й. — Харесвам филмите ви.
— Много благодаря — натърти Даяна. — Пак заповядайте.
Стъпките му постепенно се отдалечиха по плочките в коридора. Вратата тихо се затвори след него. Двигателят на колата изръмжа и се съживи; шумът му скоро заглъхна сред високите палми.
Рубънс наблюдаваше Даяна. После се обърна и се упъти към бара в другия край на гостната. За известно време-пространството между двамата бе изпълнено единствено със звука от подрънкването на ледени кубчета в чашата.
— Защо се държа така с него? — първа заговори Даяна.
— Не ми се разговаря на тая тема — тросна се Рубънс.
— Така ли? Добре — тя тръгна към дрешника в коридора.
— Къде отиваш?
— У Маги. Тя е…
— Недей.
Даяна се обърна и погледна Рубънс право в очите.
— Тя ми е приятелка, Рубънс.
Той пристъпи крачка към нея.
— Аз съм нещо повече от твоята приятелка.
— Няма да остана с теб тази нощ… след като видях как издевателстваше над Скайлър.
— Защо? Какъв ти е той?
— Въпросът е, на теб какъв ти е? Господи, та той ти е приятел!
— Правя го, защото това го забавлява.
— Нали наблюдавах лицето му — поклати глава Даяна. — Ти го оскърби. И то много. И го направи, защото не той, а ти се забавляваше.
— Изглежда — имаше нещо особено в погледа му — пак съм те подценил.
— Божичко! И това те притеснява?
— Не съвсем — той взе чашата и мина пред бара. — Добре — кимна, — ще ти разкажа историята. Със Скайлър сме състуденти. Аз постъпих без ничия помощ, а него — баща му го вкара — Рубънс махна с ръка, сякаш искаше да заличи думите. — Но това няма значение. Бяхме съквартиранти, станахме добри приятели… какво ли не сме правили заедно: ходехме на мачове, помагахме си, когато зубрехме за изпитите, излизахме заедно с момичета.
— Аха!
— Да. Много по-късно ми призна, че е сбъркан — Рубънс отпи с явна наслада от питието си, което издаде вълнението му. — Тогава не можах да го приема, както не го приемам и сега. Защото знам как му вървяха нещата с жените. По цели нощи сме разговаряли за Ким Новак и Рита Хейуърт, сравнявахме ги с нашите гаджета. Затова и досега вярвам, че неговото е временно отклонение — той извърна глава. — Годеницата му продължава да ми се обажда от време на време, за да ме пита дали има някаква надежда. Още го обича.