Факторът Айнщайн
- Автор: Венгар Вин, Поу Ричард
- Язык: болгарский
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Факторът Айнщайн». Краткое содержание книги:
Дънкан Максуел Андерсън, главен редактор на списание „Съксес“
Буквално всеки прекрасен и мелодичен звук в изпълнението на симфоничния оркестър се дължи на един феномен, познат като „прави звукови вълни“. Това са звукови трептения, чиито вълни се разнасят в пространството привидно съвършено устойчиви и невъзпрепятствани от нищо, макар че всъщност са резултат от сблъсъка и взаимодействието на различни вълнови потоци, непрестанно наслагващи се и преливащи един в друг.
Такава хармонична и чиста права звукова вълна може да бъде породена например от чукчето на клавиша на пианото, което удря по струната в лирата му, или от пръста, дръпнал кордата на китарата, или от въздуха, преминаващ през кларинета или по тръбата на органа. В действителност предизвиканите по такъв начин звукови вълни отскачат от единия към другия край на инструмента и обратно, като по пътя си насам-натам между стените му непрестанно се изкривяват, пресрещат се и се преливат със силни сблъсъци. Но от цялата тази какофония и дисонансен хаос се пораждат изящни нови форми на прави вълни, разнасящи се в пространството със спираща дъха хармония — също тъй поразително красиви, както и дъгата на Фарадей над бездната на водопада. Именно правите вълни пораждат най-чистите тонове в музиката.
Преди години началниците по фирмите обикновено казваха „Ако не е счупено — не го оправяй.“ Шефовете се бояха да не би да нарушат гладко протичащата работа на един или друг отдел с излишни реорганизации и ненужни нововъведения. Но нещата се промениха. Днешните образовани корпоративни ръководители имат нов лозунг: „Ако не е счупено — счупи го!“.
Те вярват, че ако се разчупи старата, добре смазана и улегнала система, съществува голяма вероятност от останките й да изникне нова, по-висша форма. Този подход, наричан понякога „градивно разрушение“, отразява като в огледало работата на човешкия мозък, чиито шаблонни модели на отреагирване (gestalten, според термина на Макс Вертхаймер) изглежда се развиват и стават толкова по-изящни и по-творчески, колкото по-голям е хаосът, който са призовани да оправят и да приведат в хармоничен ред.
В този смисъл оригиналното мислене се поражда до голяма степен като правата звукова вълна. Докато сетивните ни усещания се пресрещат, наслагват и преливат в примки за обратна връзка, образувани от бързо нахлуващи все нови и нови възприятия, мисловният процес на левия ни ум се нарушава и „счупва“, а от хаоса на сблъсъка се пораждат „правите вълни“ на ново творческо прозрение под различни изненадващи и оригинални форми (виж Фигура 5.1).
Именно от ефекта на високоскоростния поток от сетивни усещания с обратна връзка се е породило и „видението“ на Кекуле за огнената змия. В мига, когато е възкликнал мислено: „Я, какво беше това?!“, протичащите в ума му два противоположни потока — на външни сетивни усещания и на вътрешни възприятия — са се сблъскали и слели в правата вълна на нова хармония.
Промяна на перспективата
Погледнете стъклената кутия, изобразена на Фигура 5.2. Можете ли да прецените дали лицевата й страна е леко наклонена надолу вляво или е леко приповдигната нагоре вдясно? Вгледайте се в куба по-продължително време и ще започне да ви се струва, че позицията му сякаш се мести ту насам, ту натам между тези две възможности.