Миг преди винаги
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542816546
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди винаги». Краткое содержание книги:
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
Тя кима едва-едва, като че ли се страхува, че ще спра, ако направи нещо не както трябва.
Движа пръстите си в нея навътре и навън отначало бавно, като от време на време ги изваждам и използвам влагата ѝ, за навлажнявам клитора ѝ. Търкам средния си пръст по него с кръгови движения. Всеки път, когато го докосна, очите ѝ започват да се затварят, но аз спирам в мига, когато забелязвам това, и тя отново започва да ме гледа. Отново движа пръстите си вътре в нея, сега малко по-бързо, като всеки път притискам все по-силно клитора ѝ с палеца си. От разтворените ѝ устни се отронват леки стенания. Тя всмуква студения въздух около нас заедно с топлия ми дъх, докато дишам тежко в устата ѝ. Обаче така и не сваля погледа си от очите ми и не говори, макар да знам, че иска да направи и двете.
– Признай – шепна в ухото ѝ, – че в този момент не би ти пукало, ако някой ни гледа. – Не е ли така? Би ме оставила да те чукам направо тук пред всички и ще започнеш да се срамуваш едва след като свърши.
Чувствам как главата ѝ кима до моята.
– Какво друго би ми позволила да направя? – питам аз и продължавам да държа устните си близо до ухото ѝ.
Продължавам да движа пръстите си.
– Всичко каквото поискаш – казва тя и едва си поема дъх.
– Всичко каквото поискам ли? – търкам палеца си по-силно по клитора ѝ.
– Да… – казва припряно тя. – Всичко… каквото… пожелаеш…
Думите ѝ, изпълнени с желание, ме влудяват и ме карат да я желая още повече, така съм възбуден, че едва издържам. Пръстите ми се движат все по-бързо и по-настойчиво. Тялото ѝ започва да трепери, а бедрата ѝ се опитват да я повдигнат и да я задържат в това положение. Отдръпвам се от ухото ѝ и отново я гледам в очите. Тя също полага максимални усилия да не отмества погледа си, клепачите ѝ натежават, дишането ѝ става неравномерно и учестено. Обаче очите ѝ се разширяват и като че ли замръзват в това положение, когато налучквам онова специално място и се старая да не нарушавам ритъма.
– Не гледай встрани – казвам аз и продължавам да се взирам свирепо в очите ѝ.
Когато тя започва да свършва, погледът ми става още по-ожесточен и я пронизва в момент на ненаситно желание. Като че ли мога да видя как удоволствието се заражда някъде около ирисите ѝ, да почувствам как горещината на оргазма ѝ се излъчва от чувствителната кожа на устните ѝ, които искат да целунат с ненаситна страст моите, но аз продължавам да не ѝ позволявам. И когато треперещото ѝ тяло започва да се успокоява, пъхам двата си пръста още по-навътре и чувствам как тя се стяга около тях, докато през всичкото това време продължавам да натискам клитора ѝ с възглавничката на палеца си.
Тя се срутва върху гърдите ми.
Обгръщам треперещото ѝ тяло с ръце и я целувам отгоре по главата.
– Какво по дяволите правиш с мен? – газта тя.
Леко се засмивам и я притискам още по-силно.
– Каквото си поискам, по дяволите – отговарям лукаво аз.
Тя отмята назад глава и ме поглежда.
– Добре, не ми пука какво ще кажеш, но този път няма да се отървеш от мен, без преди това да ти върна услугата.
– О, така ли?
– Да, точно така, затова дори и не се опитвай.
– И какво ще ми направиш? – питам аз и усещам как усмивката ми става по-широка.
– Каквото си поискам, по дяволите – отвръща тя с усмивка, дори по-лукава от моята.
После се изправя на крака и поема ръката ми, за да ме издърпа до себе си.
– Обаче не тук навън – казва тя. – Стана ми много студено.
– Ти си босът – отвръщам аз и я оставям да ме издърпа.
Никога няма да ѝ го напомня, но наистина забелязвам, че когато се отдалечаваме от плажа, Камрин поглежда веднъж към снимката, на която са двамата с Иън и която лежи върху пясъка. Ръката ѝ стиска силно моята и тя ме поглежда, като се усмихва леко, когато пресичаме дъсчената пътека.
Знам, че всъщност нямам кой знае каква заслуга за това тя най-накрая да приключи вътре в себе си с тази история. Е, да, аз я принудих, но Камрин беше тази, която в този момент се изправи срещу един от своите най-големи страхове. Тя се вгледа в лицето на един човек, когото беше обичала и загубила и най-накрая се беше примирила с това. Признавам, че всичко това стана по доста странен начин и аз не бях отишъл там с някакви сексуални намерения, особено в момент като този. Обаче през времето, което беше прекарала сама на плажа, Камрин беше мислила за Иън и дълго преди да се присъединя към нея, вече беше взела решението.