Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
При тези думи тя тръсна рамене и бялата ѝ роба се плъзна надолу. Джардир се бе страхувал от този момент, но щом мъждукащата светлина улови голите ѝ форми, тялото му реагира и на него му стана ясно, че ще премине и това последно изпитание на мъжеството си, както бе направил с всички останали преди това.
* * *
– Джардир, ти ще отведеш хората си на десето ниво – нареди Шарум Ка.
Решението бе малоумно. Три години след като бе сложил белия воал, всеки свикан кай’шарум знаеше, че отрядът на Джардир бе най-свирепият и най-добре обученият в цяла Красия. Джардир имаше огромни изисквания към хората си, но дал’шарумите се гордееха с това, тъй като броят на избитите им алагаи надминаваше този на три други отряда, взети заедно. А сега ги похабяваха в десето ниво. Алагаите никога не проникваха толкова навътре в Лабиринта.
Шарум Ка се изхили на Джардир, предизвиквайки го да покаже несъгласие, но Джардир прегърна позора и го остави да премине през него.
– Както заповяда Шарум Ка – рече той и се поклони дълбоко от възглавницата си, допирайки с чело дебелия килим в приемната зала на Първия воин.
Когато се изправи отново, лицето на Джардир излъчваше спокойствие, въпреки погнусата, която изпитваше към човека пред себе си. Шарум Ка трябваше да бъде най-силният воин в града. А този човек беше всичко останало, само не и това. Косата му беше прошарена, а лицето набраздено от дълбоки бръчки като на дамаджи. Дълги години бяха минали от последната му битка в Лабиринта и това си личеше по затлъстелия му корем. Първия воин би трябвало да повежда атаката в алагай’шарак и да вдъхновява мъжете да се стремят към слава, а не да ръководи войната зад стените на палата си.
Въпреки всичко обаче, щом носеше белия тюрбан, волята му в нощта бе неотменна.
Дама Ашан, духовникът на джардировия отряд, заедно с лейтенантите му, Хасик и Шанджат, чакаха пред двореца на Шарум Ка, за да придружат своя водач обратно до шатрата на Каджи. Джардир беше само кай’шарум, но завистливи съперници, дори от собственото му племе, се опитваха да посегнат на живота му. Шарум Ка нямаше да живее вечно, а след като Андрахът принадлежеше на племето каджи, беше почти сигурно, че един от кай’шарумите от каджи ще бъде назначен на мястото на Първия воин. Джардир стоеше на пътя на стремежите на много други по-стари кай’шаруми.
Тримата мъже никога не се отделяха от него, откакто Иневера уреди бракове между тях и сестрите на Джардир. Имисандре, Хошвах и Ханя носеха парцали, когато Джардир напусна Шарик Хора преди три години, но сега бяха дживах ка на най-верните му лейтенанти и му бяха родили племенници и племеннички, за да заздравят тази вярност.
– Заповедите ни? – попита Шанджат.
– Десето ниво – отвърна Джардир.
Хасик се изплю в прахта.
– Шарум Ка те обижда!
– Успокой се, Хасик – каза Джардир меко и грамадният воин веднага утихна. – Прегърни обидата, а тя ще премине през теб и ще ти помогне да съзреш пътя на Еверам.
Хасик кимна и се строи зад Джардир, който потегли от палата. Преди три години Хасик се бе върнал от шатрата на дама’тингата напълно преобразен. Все още бе един от най-свирепите воини на каджи, но като укротен вълк той бе отдал своята вярност изцяло на Джардир – единственият начин да запази честта си след унизителното поражение.
– Шарум Ка се страхува от теб – каза Ашан. – Така и трябва. Ако продължиш да печелиш цялата слава, на Андраха може да му писне от стария слабак начело на войските му и току-виж ти позволил да предизвикаш Първия воин на двубой.
– И секунди след като извика „начало“, ще се сдобием с нов Първи воин – допълни Шанджат.
– Това няма да се случи – рече Джардир. – Андрахът и сегашният Шарум Ка са стари приятели. Андрахът няма да предаде своя верен слуга, ако ще и самите дамаджи да го поискат.
– Какво ще правим тогава? – попита Хасик.
– Върни се вкъщи при сестра ми и ѝ благодари за храната, която несъмнено ти е приготвила – отвърна Джардир. – А мръкне ли, отиваме на десето ниво и се молим на Еверам да ни изпрати алагаи, които да покажем на слънцето.
* * *
Както винаги, щом стигна жилището си в палата на Каджи, видя, че Иневера вече го чака. Робата ѝ беше смъкната, за да открие гърдата, от която сучеше дъщеря му Анджха. Синовете на Джардир, Джаян и Асъм, се държаха за полите ѝ, млади и силни.