Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)
- Автор: Хэндлер Челси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)». Краткое содержание книги:
На сутринта се събуди на ливадата пред къщата, защото баща ми го поливаше с маркуч.
— Ще си изпуснеш самолета — каза баща ми. Все още бях толкова вбесена от поведението на Нейтан, че помолих брат ми Грег да го закара на летището четири часа по-рано. Когато се върна, Грег съобщи на всички в хола с широка усмивка:
— Е, не се страхувайте, изглежда Робърт Дауни младши успя да си замине благополучно. По-късно ще слушаме новините, за да разберем дали самолетът е кацнал или той все пак е успял да го отвлече.
— Млъкни — казах аз. — Той обикновено не е такъв.
— Според мен всички ще се съгласят, че трябва да забраним на Челси да води, когото и да е на семейни празници, освен ако не е сгодена и ще се жени за него.
Брат ми знаеше, че шансът да се сгодя е горе-долу толкова голям, колкото и да издам хип-хоп албум.
Майка ми, която си играеше с племенницата ми, погледна към нас и каза:
— Струва ми се, че Грег е прав, мила. Струва ми се, че може би когато си сама, имаме възможност повече да ти се радваме.
Майка ми винаги представя нещата така, сякаш основното съображение е, че за останалите е огромно удоволствие да бъдат в твоята компания. Но аз и без това нямах желание да водя повече гости. Не бих могла да понеса друга ваканция с придружител при толкова обиди от страна на баща ми, сестрите и братята ми.
— Наистина трябва да внимаваш с какви хора се събираш — каза баща ми. — Имаш слабост към откачалки, а си хубаво момиче и ще ми е много неприятно да гледам как прахосваш тази фигура.
Зад борда
Тъпа-Тъпа ме попита дали искам да отидем на круиз за Нова година. Никога не бях пътувала с кораб в океана и се колебаех, защото с Тъпа-Тъпа е толкова забавно, колкото да участваш в турнир по боулинг на трева. Представата й за хубаво прекарване е да отиде в пицарията и да си поръча два ордьовъра, вместо един. Но следвайки моята продължаваща безкрайно мисия да осигуря разкъсването на двайсет и осем годишния й химен, се съгласих.
— Ще отидем само ние двете — каза тя.
— Няма начин — отговорих аз. — Ще поканя Айвъри и Лидия.
— Добре — каза тя, — само че те няма да искат да дойдат с мен.
Беше права. И Лидия, и Айвъри отговориха, че предпочитат да прекарат новогодишната вечер на концерт на Майкъл Болтън и че по принцип съм идиотка, щом съм се съгласила да отида. След като изслушах напълно рационалните им откази, преосмислих решението си и се помъчих да се измъкна от уговорката, като казах на Тъпа-Тъпа, че ми се отваря прекрасна възможност да храня бездомните през новогодишната вечер и трябва да се откажа. Час по-късно намерих Тъпа-Тъпа да плаче в стаята си. Мразя, когато хората плачат, особено ако е по моя вина, затова не само се съгласих да отида с нея, но и накрая й платих екскурзията. Кой сега е Тъпа-Тъпа, а? — помислих си аз.
Още от началото Тъпа-Тъпа невероятно се вълнуваше от пътуването. През следващите три седмици тя говореше само за това. Повтаряше непрекъснато колко хубаво ще прекараме и с какви секси мъже ще се запознаем. Накарах я да ми обещае, че най-малкото ще позволи на някой да й препипа циците, иначе ще кажа на всички на борда, че още е девствена.
— Да не си посмяла! — изкрещя тя. — Ще те убия! Мислиш ли, че ще се запозная с някой? Мислиш ли наистина? Представи си, че срещна съпруга си на кораба? Ще е толкова романтично!
Тя непрекъснато изнасяше модни ревюта в апартамента ни, като ми представяше саронги и различни горнища на бански костюми.
— Какво мислиш? Кой саронг ти харесва — този на точките или другия със слънцата?
Беше изтощителна. Мразех този глупав круиз повече, отколкото мразех курса за възстановяване на точки, след като ме хванаха да карам пияна. Нещата се влошаваха и от факта, че Лидия и Айвъри планираха да отидат на ски екскурзия в Аспен с Хю Грант.
В последното си модно ревю тя показа горнище с нещо, което много приличаше на шорти стил делфин, които й бяха два номера по-малки. Ако се появеше с този костюм, щях да почна да й викам „изхвръкналата вагина“.
— Слушай, Изхвръкналата вагина, искам да кажа Тъпа-Тъпа — обясних й аз, — на този круиз има много възможности да се запознаеш с мъже, затова искам да си подготвиш теми за разговор.
— Аз знам как да разговарям с хората, Челси — каза тя.
Това не би могло да бъде по-далече от истината. Единствените хора, с които Тъпа-Тъпа можеше да общува, бяха деца и слабоумни възрастни. И освен ако човек не е гледал всички епизоди на „Ергенът“ или „Сватбена история“ по канала Ти Ел Си, Тъпа-Тъпа страдаше от липса на теми за разговор. Тя непрекъснато гледаше реалити шоута, не само първото излъчване, но и повторенията, и ако видео рекордерът не запишеше нещо, което вече беше гледала, тя се обаждаше на баща си, за да го пита дали не може някак си да й го изпрати от Ню Джърси. Гледах „Ергенът“ веднъж и реших, че искам да направя свой собствен вариант на шоуто. В него щях да правя секс с всички участници и после да ги елиминирам въз основа на размера на пениса. А по време на церемонията с розите щях да нося някаква блестяща сатенена рокля по дизайн на Никол Милър, за предпочитане в патладжанен цвят, и да кажа: „Лирой, Тайрън и Джамал, приемате ли тези рози?“ Мисълта за пътуването никак не ми харесваше и колкото повече се приближаваше новогодишната вечер, толкова по-хубави ми се виждаха плановете на всички други.