Илюзии
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Рата
- ISBN: 954-9608-08-5
- Переводчик: Милко Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Илюзии». Краткое содержание книги:
Но аз съм тук и както обикновено размишлявам по време на морванската коледна литургия. Първо правя кратко визуално пътешествие по четиринайсетте картини, изобразяващи мъките на Исус. Мисля за родителите си и какво е да си мъртъв. Опитвам се да почувствам какво означава да си жив и да се носиш на онова вълшебно килимче, наречено време.
Мадам Полико, съпругата на кмета, е подредила коледната украса с яслата и младенеца, която се намира точно пред мен. Вдигам глава, за да видя дали някое от действащите лица или животните не е на мястото си и дали има нови, но всичко е както преди. Това ми вдъхва увереност. Затварям очи и се опитвам да се пренеса две хиляди години назад и да се прехвърля от влажния и студен Морван в онази суха пустиня. Не се получава.
Коленичил съм, така че мога да мина за религиозен фанатик. Смесицата от миризмите в църквата е едно от нещата, заради които съм тук. Дрехите на енориашите ухаят на камфор. Ароматът на стария тамян се примесва с пресния, а стените миришат на вар и същевременно на влага и плесен. Господи, ако тук не мога да се измъкна от привидната простота, че съществувам, тогава къде другаде? А може би наистина съм реален.
Ставам, коленича или сядам в зависимост от хода на литургията. Гледам какво правят хората пред мен. Тук, както и в Америка, няма последователност в литургията. Огромната мрежа на Ватикана явно е претърпяла провал.
Пея френските коледни песни, най-вече „Роди се Божи син“. След обичайното несигурно начало, всички започваме да пеем с удоволствие. Гласовете ни и телесната топлина временно надделяват над тишината и уханието на гробове. После се нареждам на опашката за причастие, взимам в ръка нафората — светотатство за моята младост — и я слагам в устата си да се разтопи. Вкусът й е нещо, което не се променя. Когато бях малък, мислех, че в нафората има вино. Тогава още не бях проумял практичните аспекти на светото причастие. Едва на десет години разбрах, че само свещеникът може да приема пълно причастие — хляб и вино. Но си въобразявах, че има вино.
Трескаво си пожелавам разни неща. Това може да се нарече молитва. Моля се да изкараме Коледа, без някой да остава наскърбен. Очакванията могат да бъдат непосилни, а движенията на любовта — непохватни, когато чувствата са силни. Надявам се, че постъпвам правилно. Отправям горещи пожелания за Лор и мен. Не знам дали ще излезе нещо, но се опитвам. Свързват ни толкова много неща, че би било глупаво да загубим всичко, смачкано върху непримиримите скали на справедливостта и гордостта.
Разходката надолу по хълма е чудесна. Не е толкова тъмно както в нощта, когато брах бодлива зеленика или снощи, докато отсичах елхата. Снегът отразява и увеличава всичко, което пада от онова оловносиво, тежко и пълно с вода небе. Покрай мен минават седем коли и аз махам на всяка, давайки им знак, че предпочитам да вървя пеша. Нищо чудно, че смятат американците за откачени — в моя случай не са попаднали на съвсем произволна мостра.
Прибирам се вкъщи. Всички са се издокарали за морванската Бъдни вечер. Това означава да облечеш най-чистите си дрехи, да измиеш лицето си и да се срешеш. Както и очаквах, Бен е предпочел да остане в мелницата. И може би така е по-добре, защото през цялото време ще чете и ще вдига ръка в знак, че не харесва онова, което поднасят. За дете, израснало предимно във Франция, той има много ограничен вкус. Маги очевидно не проявява интерес към увеселението. Никол е превъзбудена. Лицето й е зачервено, а движенията — отривисти, но мисля, че това изразява нещо повече от очакване.
Иска ми се да се спра по-обстойно на едно странно явление, характерно за Морван, макар да смятам, че е само местна особеност.
Тук има необикновено голям брой приемливи, но несклонни да сключат брак ергени. Възрастта им варира от двайсет и три — на колкото е Никол — до четирийсет години. Само в нашето село това са Филип — на трийсет и седем, Жак — на двайсет и осем и Клемент. В Миле и в Уи Билар има по двама, а в Уи дьо Бра — още един. Всички те живеят на около километър един от друг.
Помежду им съществува приятелство. Поддържат се и ходят предимно на лов. Присъстват на всички сватби и танцуват цяла нощ. Има ли празник, в съответния град се издигат естради и ергените обикалят района в радиус от петдесет километра. Мисля, че танцуват и пият, но преди всичко се присмиват един на друг.