Вечна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софт Прес
- ISBN: 978-954-685-870-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вечна». Краткое содержание книги:
Животът й е достатъчно объркан и преди да срещне новия си съученик — Деймън Огъст. Той е потаен, изкусително красив и нечовешки талантлив. Евър е привлечена и същевременно ужасена от него, защото за пръв път среща човек, чиито мисли и аура са недостъпни за нея. А присъствието и докосването му карат целият хаос от чужди мисли в главата на Евър да стихне.
Светът на своенравния и енигматичен Деймън е изпълнен с тайни и загадки, а когато Евър решава да го последва, се оказва въвлечена в опасно приключение, което може да й струва живота, но и да разкрие невероятната истина за това каква е дарбата й и как да я използва.
Той се притиска в мен, дъхът му изгаря кожата ми. Остава така толкова дълго, че се чудя дали някога ще заговори.
— Всичко завършва по един начин… трагично — прошепва с нежелание и замлъква. Отказва да навлезе в подробности.
— Но ти си само на седемнайсет — освобождавам се от прегръдката му и го поглеждам в очите.
Той свива рамене.
— И колко трагедии си преживял за това време?
Но вместо отговор той отново ме обръща с гръб към себе си, притиска устни в ухото ми и предлага:
— Хайде да поплуваме.
Още едно доказателство за съвършенството на Деймън — в колата си има бански гащета.
— Нали сме в Калифорния, човек не знае кога ще му потрябват — хвърля ми закачлива усмивка от ръба на басейна той. — Имам и водолазен костюм. Да го вадя ли?
— Не знам. — Влизам във водата откъм дълбокия край и топлата пара ме обгръща като воал. — Ела и прецени сам.
Деймън застава до самия ръб и се прави, че топи палеца на крака си.
— Няма какво да опитваш, направо скачай! — викам от водата.
— Мога ли да се гмурна?
— Можеш да цопнеш по корем, със салто, както искаш — засмивам се аз и зяпвам от удивление, когато ми демонстрира най-съвършената дъга и скоро се озовава до мен.
— Супер е — отмята коса назад, мократа му кожа проблясва на следобедното слънце, а по миглите му искрят малки капчици вода. И тъкмо когато си мисля, че ще ме целуне, той се гмурка под водата и се отдалечава.
Поемам дълбоко въздух, преглъщам гордостта си и се спускам след него.
— Много по-добре. — Задържа ме в прегръдките си той, когато спираме, за да си поемем въздух.
— Защо? Мислиш, че е дълбоко за мен? — питам, защото усещам, че върховете на пръстите ми едва успяват да докоснат дъното.
Поглеждам към бялата си кожа на фона на белите бикини от банския ми и се опитвам да прикрия разочарованието си, когато сравнявам всичко с неговото изваяно тяло с лек бронзов загар.
— Огромна промяна в сравнение с качулките и дънките — засмива се той. Стисвам устни и не знам какво да отговоря. — Но предполагам, че правиш, каквото трябва да правиш, нали?
Думите му ме карат да се вгледам в него. Нещо в начина, по който го каза… сякаш знае нещо повече, сякаш разбира защо се обличам така.
— Явно се предпазваш от гнева на Стейша и Онър — усмихва се той. — Те не обичат конкуренцията.
Прибира ми косата зад ушите и прокарва нежно ръка по лицето ми.
— Конкурентки ли сме наистина? — питам замислено и бързо прехвърлям през ума си флирта му със Стейша, белите рози, разправията между нас двете днес в училище и заплахата, която знам със сигурност, че ще се опита да изпълни.
Той се взира в мен и не сваля погледа си дълго, толкова дълго, че настроението ми се скапва и бързам да се оттегля към другия край на басейна.
— Евър, ти нямаш никаква конкуренция — казва накрая и протяга ръка към мен, но аз потапям глава във водата. Плувам до отсрещния край и излизам. Обръщам се и започвам да говоря бързо, защото знам, че щом ме приближи, ще си изгубя мисълта.
— Откъде мога да знам, когато ти мениш толкова често поведението си? — почти крещя разтреперано. Усещам, че цялата се треса от нерви, а ми се ще да спра, да си позволя да изживея една романтичка вечер, да се насладя на щастието си. Но едно гласче в главата ми нашепва, че всичко това трябва най-после да бъде изречено, независимо от последствията. — В един миг ме гледаш, както ме гледаш сега, а в следващия си погълнат изцяло от Стейша.
Стискам устни и гледам изпод вежди как излиза от водата и тръгва към мен мокър, сияещ, прекрасен. И дъхът ми отново спира.
— Евър, аз… — запъва се, затваря очи и въздъхва. После прави още една крачка към мен.
— Никога не съм имал за цел да те засегна. Никога, повярвай ми!
Слага ръце на раменете ми и ме насочва така, че очите ми да се срещнат с неговите. Отначало се дърпам, но накрая се предавам, поглеждам го и чакам да продължи.
— Никога не съм правил нищо, с цел да те заболи. Съжалявам, ако ти се струва, че си играя с чувствата ти. Казах ти, че не ме бива много в тия работи.
Заравя пръсти в мократа ми коса и вади оттам едно червено лале.
Обхождам с поглед силните му рамене, мускулите на гърдите и ръцете му. Няма ръкави, където може да се скрие цветето, нито джобове. Само бански гащета, прилепнали плътно към стегнатото му тяло, осеяно с бисерни капчици вода. Тогава откъде се взе това глупаво лале?