Unknown
- Автор: Кузьминов Ярослав Иванович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Unknown». Краткое содержание книги:
— Брончо Били Андерсън.
— Актьора.
— Горкият проклетник трябва да го е видял във „Големият влаков обир”.
„Големият влаков обир” беше спиращ дъха филм отпреди няколко години. След лудешка стрелба по влака, бандитите стигаха до локомотива, откачваха го и офейкваха на конете си, които ги чакаха нагоре по линията, а хайката беше по петите им. Малко хора в Америка не бяха го гледали поне веднъж.
— Никога няма да забравя първия път, когато видях този филм – каза Ван Дорн. – Бях в Ню Йорк Сити, в „Хамърстейн Водевил”, на Четирийсет и втора и Бродуей.
От театрите, където пускат филм между действията. Когато филмът почна, всички станахме както един да попушим или пийнем нещо. Но после няколко се обърнаха да погледнат, и бавно всеки почна да сяда отново, загледан в картината. Омагьосващо… Гледал съм, пиесата през деветдесетте. Но филмът беше по-добър,
— Доколкото помня, Брончо Били игра няколко роли – каза Бел.
— Чух, че сега пътува из Запада с личен влак, прави филми.
— Да. Брончо Били е основал свое студио.
— Не мисля, че му остава много време да саботира железопътни линии – каза сухо Ван Дорн. – Което ни оставя в задънена улица.
— Не съвсем – отвърна Бел.
Ван Дорн го изгледа невярващо.
— Нашият дървосекач помни прочут актьор, чийто образ във филм е заседнал, в каквото е останало от мозъка му.
— Погледни това. Пробвах го да видя колко е точен. – Показа на Ван Дорн скицата на неговото лице.
— Мамка му. Доста добра е. Той ли я нарисува?
— Докато седях там. Наистина може точно да скицира лица.
— Не съвсем. Сбъркал ти е ушите. И ти е направил брадичката с трапчинка, точно като на Брончо Били. Твоето е белег, не е трапчинка.
— Не е съвършен, но е доста близо. Освен това Марион твърди, че прилича на трапчинка.
— Марион е предубедена, проклет късметлия такъв. Работата е, че нашият секач може да е видял, който и да е от филмите с Брончо Били. Или може да го е видял на сцената
— Но така или иначе знаем как изглежда Саботьора.
— Намекваш, че прилича на близнак на Брончо Били?
— По-скоро на братовчед. – Детайл след детайл, Бел посочи особеностите в скицата на дървосекача. – Не е близнакът му. Но щом лицето на Саботьора е раздвижило спомена на секача за Брончо Били, значи търсим мъж, който има подобно широко и високо чело, трапчинка на брадичката, пронизващ поглед, интелигентно лице със силни черти и големи уши. Не точно близнака на Брончо Били. Но бих казал, че Саботьора като цяло прилича по-скоро на театрален идол.
Ван Дорн изпуфка сърдито дима от пурата си.
— Трябва ли да наредя на детективите си да не арестуват грозни муцуни?
Айзък Бел продължи да настоява, като се стараеше да убеди шефа си да види открилите се възможности. Колкото повече мислеше за това, толкова повече усещаше, че са попаднали на нещо.
— Каква трябва да е възрастта му според теб?
Ван Дорн погледна намръщено рисунката.
— Всеки между края на двайсетте и началото на четирийсетте.
— Значи търсим чаровен мъж в края на двайсетте, в трийсетте или началото на четирийсетте. Ще разпечатаме копия на портрета. Разнасяме ги, показваме ги на работниците. Показваме ги на началник-гари и билетопродавачи – навсякъде, където може да е избягал на влак. На всеки, който би могъл да го е видял.
— Дотук все още нямаме такъв. Никой жив, поне. Е, освен твоя дървосекач Микеланджело.
— Все още залагам на машиниста или ковача, направил онази кука в Грендейл.
- Момчетата на Сандърс може да извадят късмет – съгласи се Ван Дорн. – Достатъчно беше по вестниците и, Бог знае, дадох му ясно да разбере, че рискува меката му служба в Лос Анджелис да се премести в Мисула, Монтана. Остава ни и надеждата, че може още някой да види Саботьора следващия път и да оцелее. А знаем, че ще има следващ път.
— Ще има следващ път – потвърди мрачно Бел. – Освен ако го спрем.
*** XII ***
Сборището на безработни скитници извън Огдън запълваше рехаво гористо петно между железопътните линии и потока, който осигуряваше чиста вода за пиене и пране. Беше едно от най-големите сборища в страната – деветте железопътни линии, събиращи се на едно място, предлагаха постоянно движение на товарни влакове, които ден и нощ пухтяха във всички посоки. Ето защо сборището нарастваше с всеки изминал ден. След като Паниката затвори много фабрики, все повече и повече хора хващаха влаковете да търсят работа. Шапките им ги отличаваха като новодошли. В днешно време високите градски бомбета „дерби“ надвишаваха по брой миньорските шапки и работнически кепета. Мяркаха се дори филцови шапки „трилби“ и „хомбърг“, носени от доскоро добре осигурени хора, които не бяха и сънували, че ще тръгнат надлъж и шир да търсят работа.