Белегът на Мегън
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Белегът на Мегън». Краткое содержание книги:
Брейдън Арнес, арогантна Лъвска порода, е изпратен да открие двете Породи, но открива Мегън. Двамата трябва да работят в екип, за да разкрият убийците и кой и защо иска смъртта на Мегън. Ще успее ли Мегън да запази връзката, зародила се между нея и Брейдън, да се изправи пред миналото си и да овладее способностите си?
В този миг, Мегън прокле способностите си с цялото си същество, също толкова яростно, колкото прокле и мъжете, взиращи се в нея.
— Аз също не те искам — прошепна най-сетне жената, когато нещо в душата й пламна от агонизираща болка и я накара да произнесе тази лъжа. Обърна се и рязко се отдръпна от него. — Това, което искам, са обяснения.
Тя се обърна към Джонас, сдържайки сълзите, които напираха в очите й, и срещна суровия му поглед.
— Веднага.
Девета глава
Разгонване. Мегън слушаше в безмълвен шок, докато Джонас обясняваше физическите симптоми, желанието, възбудата и какво ги е причинило. Беше много безпристрастен. Мегън беше благодарна, че той бе помолил Ланс да излезе, преди да обясни по-подробно.
То започваше с определено докосване. Целувка, ухапване, всяка ласка, която позволява слюнката на Породите да излее хормона, който караше жлезите от двете страни на езиците им да се подуват, в човешкото тяло.
Ухапването по ухото й го бе направило, може би. Мегън си спомни чувствителността му след докосването, постепенно нарастващата възбуда, бушуващите емоции, които я държаха извън равновесие.
Но не бе започнало точно с това. Мегън си спомни как следваше Брейдън през тунелите, заинтригувана от уханието му, от атмосферата на опасност и възбудата, която се носеше около него. Щеше да го пожелае така или иначе, но щеше ли да го иска с такава сила, както сега? Толкова бързо?
Тя рискува да му хвърли един кратък поглед и си призна, че щеше. Той я бе привлякъл, очаровал, ставайки съконспиратор в едно приключение в рамките на първия половин час от срещата им. И тя знаеше, че въпреки противоречивите емоции, бушуващи в нея, онова леко ухапване имаше малко общо със случващото се в момента.
Но всичко това не правеше отхвърлянето й от страна на Брейдън по-лесно поносимо. Гърдите й се стягаха от сълзите, които сдържаше. Мегън се убеждаваше, че няма да плаче. Не още. Макар че да държи емоциите си под контрол, ставаше все по-трудно, докато обясненията на Джонас връхлитаха съзнанието й.
— Следихме развитието на феномена — продължи Породата, като седна на ръба на бюрото, подигравателният му поглед обхващаше и двама им. — При някои жени ефектите са по-силни, отколкото при други. От миризмата, която се носи от нея, бих казал, че при твоята половинка са едни от най-силните.
Сега вече имаше един наистина разярен Лъв. Очите й проследиха Брейдън, привлечени от безстрастното изражение, студенината в погледа му и силата на бариерите, които бе захвърлил между нея и собствените си емоции.
А може би така бе най-добре. Отхвърлянето му я бе пронизало с една болка в гърдите, която тя не бе очаквала. Да сдържи тази болка бе почти невъзможно, докато слушаше обясненията на Джонас за разгонването и последиците от него.
— Чифтосването е завинаги, момчета и момичета — оповести той саркастично.
Мегън скръсти ръце на гърдите си и го погледна предизвикателно.
— Бих казала, че ти просто си прекалено развълнуван от това — подигра се тя хладно, игнорирайки малката искра от веселие, която проблесна в ледено сивите му очи. — Какво стана, г-н Уайът, подозираше ли това, преди да дойдеш тук и да организираш тази малка среща? — Мегън махна с ръка, за да обхване и трима им. — Ти знаеше, че не Ланс е разпечатал проклетия график, точно както знаеше и че Брейдън ще открие факта, че съм емпат. Дойде, за да се увериш, че това чифтосване, което подозираш, наистина се е случило.
Джонас вдигна вежди с бавно движение, което предаде саркастичния отговор по-ясно от думите.
— Предполагах — призна той, като бавно наклони глава, погледна Брейдън и се намръщи. — Надявах се този път подозренията ми да са били погрешни. — Погледът, който се върна към нея, беше осъдителен.
— Сигурна съм, че неговите надежди съответстват на твоите — отсече тя, като махна с ръка към безмълвната фигура на Брейдън, прикривайки болката си с гняв. — Така че намери лек. — Мегън не обърна внимание на ръмженето, което дойде от мъжа зад нея.
Джонас се засмя. В звука нямаше веселие, само подигравателно разбиране.
— Породите търсят лек в продължение на повече от пет години — каза той. — Има забрана за тази информация, г-це Фийлдс. Нарушаването на тази забрана може и ще застраши живота на повече хора, не само твоя и на Брейдън. Също така се наказва доста сурово.