Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Припомням си ужасните скандали с Том и всички обиди, които съм му нанасяла след поредния запой. Помня как изскачах на улицата и крещях като луда, че не искам повече да го виждам. Той винаги ми се обаждаше, успокояваше ме и ме връщаше вкъщи.
– Представих си как седи в кухнята на Тара и ѝ обяснява какъв боклук съм. Затова я зарязах.
Зарязал я е. Звучи грубо и безотговорно, не съм изненадана, че не е разказал на полицията. Това не е онзи Cкот, когото си представях, когото познавам, онзи Скот, който застава зад Меган на терасата и слага огромните си ръце върху слабичките ѝ рамене, готов да я защити от всички и от всичко.
Не искам да слушам повече, искам да затворя, но той про- дължава да говори.
– Събудих се рано и веднага прегледах телефона си. Нямаше съобщения. Не се разтревожих... предположих, че спи, все още ядосана. След малко ѝ се обадих. Включи гласовата поща, но аз запазих спокойствие. Реших, че не е станала или просто ме игнорира. Не успях да открия номера на Тара, но имах адреса ѝ. Беше на визитната картичка на бюрото на Меган. Излязох и отидох у тях.
Задавам си въпроса, защо му е трябвало да ходи у Tapа, щом не се е тревожел, но не искам да го прекъсвам. Оставям го да говори.
– Отидох у Тара малко след девет. Трябваше да почакам докато ми отвори, но когато се появи, се изненада, че ме вижда. Беше очевидно, че съм последният човек, когото е очаквала да почука на вратата ѝ по това време на деня. Тогава разбрах, че Мегън не е била там. И си помислих... помислих си...
Гласът му секва и аз се намразвам заради съмненията си преди малко.
– Тара ми каза, че с Меган са се засекли на курса по пилатес в петък вечерта и след това не са се виждали. Toгава се изплаших.
Когато приключваме, затварям телефона и се замислям
Ако човек не го познава, ако не го е виждал с Меган, както аз съм ги виждала, много от казаното току-що звучи, меко казано, достоверно.
22 юли 2013, понеделник
Сутрин
Събудих се с разбъркани мисли. Спах добре, но сънувах кошмари и трябваше да положа усилия, за да се отърся от съня. Горещината се завърна и въздухът във вагона не достига, въпреки че е наполовина празен. Сутринта станах по-късно и нямах време да си взема вестник или да проверя новините в интернет. Сега се опитвам да вляза в сайта на Би Би Си през телефона, но ми отнема цяла вечност, докато страницата се зареди. В Нордкоут се качва мъж с айпад и заема мястото до мен. Той няма никакви проблеми със зареждането, отива директно в сайта на "Дейли Телеграф" и третата новина, изписана с големи черни букви, гласи: АРЕСТУВАН Е МЪЖ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗЧЕЗВАНЕТО НА МЕГАН ХИПУЕЛ.
Новината ме разтърсва и аз се навеждам силно напред, за да мога да прочета. Мъжът ме поглежда възмутено, почти обидено.
– Съжалявам – извинявам се аз. – Аз я познавам. Познавам изчезналата жена.
– Колко ужасно! – въздъхва мъжът – добре облечен и добре възпитан господин. – Искате ли да прочетете статията?
– Ако нямате нищо против – отвръщам с благодарност. – Моят телефон не зарежда нищо.
Той се усмихва любезно и ми подава таблета си.
Докосвам заглавието и статията излиза на екрана:
Вчера полицията е задържала трийсетгодишен мъж във връзка с изчезването на Меган Хипуел, двайсет и девет годишна жена от Уитни, която липсва от тринайсети юли, събота. От полицията не потвърдиха дали арестуваният е съпругът на госпожа Хипуел, Скот Хипуел, разпитан под подозрение в петък. В своето изявление тази сутрин говорителят на полицията каза: "Потвърждаваме, че имаме задържан по случая с изчезването на Меган Хипуел, но обвинения все още не са му повдигнати. Издирването на изчезналата продължава, както и работата по локализиране мястото на предполагаемото престъпление".
В този момент минаваме покрай къщата и влакът, като никога, не спира на семафора. Обръщам глава към прозореца, но твърде късно. Къщата вече е останала назад. Ръцете ми треперят, докато връщам айпада на мъжа до себе си. Той поклаща тъжно глава и казва:
– Много съжалявам.
– Тя е жива – казвам с треперещ глас, но дори и аз не вярвам. Сълзите напират в очите ми. Аз бях в дома му. Бях там. Седях срещу него на масата и гледах в очите му. И усетих нещо. Помня, че си помислих как огромните му ръце могат да ми прекършат врата като нищо, а щом могат това, още по-лесно ще прекършат този на дребничката крехка Меган. Спирачките изскърцват. Наближаваме Уитни и аз скачам от мястото си.
– Трябва да сляза – казвам на мъжа до мен, той ме поглежда изненадано, но кима и ми пожелава късмет.