За ползата от алкохолизма
- Автор: Булгаков Михаил Афанасьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Тодорова Минкова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «За ползата от алкохолизма». Краткое содержание книги:
Културотделовец. Извинете… Но ще ви помоля да внимавате какво говорите. Не сте си във вашата Евпатория.
Войтенко (разплаква се). От… август… месец… тази година обикалям… ходя… ходя…
Културотделовец (смутен). Ще ви помоля да не плачете на обществено място.
Разсилен. Изпонареват стаите, пък после аз трябва да бърша… По цял ден тичам с парцала. (Мърмори нещо неразбираемо.)
Войтенко ридае.
Културотделовец. Моля ви, успокойте се!
Войтенко ридае.
Културотделовец. Донесете другите списъци!
Войтенко (като ридае бурно). Ще се оплача от вас на Контролната комисия.
Културотделовец (обиден). Ама м–моля ви се… Ако щете на Контролната, ако щете на Районната. Няма да ме уплашите.
Войтенко. В „Гудок“ ще пиша! Как вие…
Културотделовец (бледен като смъртта). Виноват… Хе–хе. Ама и вие що така? Тъй де… Да побързам? Афанасий! Чаша вода за по баща Манко. Седнете, седнете. Хе–хе, ама че кибритлия жена!… Малко я докачиш, и тя веднага… Фърр! Фърр! И „Гудок“. Афанасий, изтичай при Маря Ивановна. Кажи й да даде списъка. Ако ще от дън морето да го извади. Хе–хе. Хайде, разберете ме и мен, книжата са с купища, свят ми се вие от тях.
Войтенко спира да плаче, бърше си очите с кърпичка.
Разсилен (влиза). Намери се. (Подава документа.)
Културотделовец (тържествуващо). Ето на, видяхте ли, намери се. Хе–хе. Пък вие като се разревахте и веднага… „Гудок“!… Ний сега и резолюцийка ще ви сложим… Раз с перото и готово… Да й се изплатят парите!
Войтенко (съвсем изстенала). Вече бях изгубила надежда!
Културотделовец. Какво говорите! Какво говорите! Човек не бива никога да губи надежда!… Та сега с тази резолюция направо, после надясно, после пак направо, после наляво и там ще я предадете…
Войтенко (сияе). Благодаря ви, благодаря!
Културотделовец. Ама моля ви се, аз само си изпълнявам задълженията! А това за „Гудок“, наистина беше излишно. Защо да раздуваме фактите. Аф–фанасий! Изпрати! (Усмихва се приятно.)
Книжката на Белобрисов
Формат на бележник
3–ти
Да не забравя номера на билета: 50 897 013. Да взема литературата на Кузя и да замина за района…
… Ама днес е такъв, такъв ден… Да, наистина, голям ден! Невероятен ден, братлета. Сутринта се обадих по телефона, а по обед — телеграма. Сънят на Шехерезада, другари! Оцениха Белобрисов. Спомниха си за него! Вървя към кабинета му и си мисля — аз ли съм, не съм ли? А той стана, оправи си панталона и ми вика — оправдайте доверието ни, другарю Белобрисов, както и това на наброяващата 150 милиона безпартийна маса. Стоя, плача, сълзите ми се леят, стоя и нищичко не разбирам, а в главата ми птица пее… глупости… тоз ден аз помня, не, не беше сън, ах, помня този ден, ах, беше наяве…
Директор на Околосветската банка! Разбирѐ ву? Директор на банката за околосветски операции. Ех, покойната ми майчица, не го казвам в смисъл на семеен бит и отживелици, опазил ме Господ, а в смисъл, че ето на, старата е родила своя син Белобрисов, за да го даде на републиката. Разберете, та аз може да си седя сега тук като последен глупак, а в това време на Малайските острови се получава телеграма: от Белобрисов, Семьон, от Околосветската банка… Ех, гори, сияй, моя звезда!…
Между листовете разписка от Московската поща:
Местоназначение: Одесс.
Получател: Яков Белобрисов.
Думи: 16.
6–ти
Портиерът… Излезе да посрещне колата… Казвам му — мога и сам. Сам… Но моля ви, другарю. Представа нямам къде правят такива стъкла? Повече от половин метър високи. Н–да–а. Да–а… 4 апарата (6–89–05, да не забравя) и още един, с бели цифри. Набрах на 8–мия и веднага ми се яви — за мен е чест да ви се представя — аз завеждам отдела на австралийските кореспонденти. Питам го, ама и аз не зная защо… ах, помня този ден… а с Малайските острови какво е положението? Отговаря ми, разбира се, и се усмихва. Нали сме Околосветски! Открита усмивка и златни зъби. Пък издокарани едни! На всички обувките им с остри носове. Аз подвивам крака, защото моите са хем кърпени, хем хромови. Смешно, разбира се… Мен като марксист кръпките изобщо не ме интересуват, но попитах все пак, откъде си купуват обувките. Вместо отговор набира 6–89–05 (да не го забравя) и ме пита: бихте ли ми казали, другарю директор, номера си? Ами на домсъвета — му изтърсих! Централата е 78–50–50, вътрешен 102. Усмихна се. Семьон Яковлевич, аз за № на обувките ви питам? Бе какъв номер! Тия от районната кооперация ми ги отпуснаха — обяснявам. А той по телефона: пратете за избор една дузина с лак и чортова кожа и да са шити, от същите, които аз си купувам. Мен свят ми се зави и питам — прощавайте, ама не е ли неудобно? Усмихна се. Ама моля ви се, Семьон Яковлевич, нима ще имате време да обикаляте магазините? В „Сеитбообръщение“ от парното ми духаше и си седях с кожуха, понеже мястото ми беше до прозореца. Ех!