Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Още когато напуснаха бара и прекосиха фоайето на сградата й, Порша беше почти замаяна от желание. Мислено репетираше как да се държи с него. Този тип отлично знаеше какъв ефект има върху нея и естествено, очакваше тя да го покани в апартамента си. Нямаше да го направи, но той навярно щеше да се намъкне в асансьора, а тя ще го смрази с хладна усмивка. Идеално.
Но Боди Грей за пореден път я изненада.
— Лека нощ, моя некадърна волейболистке.
И след като я целуна небрежно по челото, той се отдалечи.
В събота сутринта Анабел стана рано и се отправи към Роскоу Вилидж — някогашен рай за търговците на наркотици, облагороден и преустроен през деветдесетте. Сега това беше много приятно предградие с ремонтирани къщи и очарователни магазинчета, придаващи му уютната атмосфера на малко градче.
Имаше среща с дъщерята на една от някогашните съседки на Нана в архитектурния й офис с широки прозорци на Роскоу Стрийт. Беше чула, че жената е много красива, и искаше да се срещне с нея, за да види дали няма да е подходяща за Хийт.
Оказа се истинска хубавица, но почти също толкова амбициозна и отдадена на работата си като Чампиън, което бе гаранция, че подобен брак ще е пълно бедствие. Въпреки това Анабел прецени, че може да се окаже подходяща за някой друг мъж, и реши да я държи под око.
Стомахът й се присви от глад, напомняйки й, че не успя да закуси. Тъй като Хийт нямаше да я вземе по-рано от дванайсет, тя пресече улицата и се запъти към «Знамето на победата» — приятно малко вегетарианско ресторантче, чиито собственици бяха последователи на един индийски гуру. Вместо задимения от благовония сумрак, посетителите биваха посрещнати от светлосини стени, дълги пейки с яркожълта тапицерия покрай стените и маси, застлани със снежнобели покривки в тон с вързаните с шнурове завеси на прозорците. Анабел се настани на една празна маса в ъгъла и тъкмо смяташе да поръча любимото ястие — препечени филии от домашна франзела с конфитюр от праскови и истински кленов сироп, когато покрай нея мина сервитьор, понесъл чиния изпържени до златисто белгийски гофрети. В крайна сметка се спря на палачинки с орехи и настъргани ябълки.
Когато отпи първата глътка кафе, вратата на дамската тоалетна се отвори и в залата се появи една позната фигура.
Сърцето на Анабел замря. Жената беше широкоплещеста и висока дори и без високите си токчета. Бе облечена с коралова блуза с къси ръкави и бял панталон. Светлокестенявата й коса стигаше до раменете. Умело нанесеният грим и сенките за очи подчертаваха чифт познати на брачната посредничка тъмни очи.
В малкото заведение нямаше къде да се скрие, така че Роузмари Кимбъл веднага я забеляза и стисна още по-здраво чантичката си с цвят на слама. Ръцете й бяха големи, с широки длани, дългите нокти на пръстите бяха покрити с тъмнокафяв лак, а над китката й проблясваха три златни гривни. От последната им среща бе изминала половин година. Лицето на Роузмари бе отслабнало, а бедрата й бяха станали по-заоблени. Тя закрачи към масата и Анабел бе връхлетяна от вълна от най-разнообразни емоции — гняв, обида, съчувствие, отвращение и… болезнена нежност.
Жената премести чантичката в другата си ръка и заговори тихо с мелодичния си глас:
— Току-що закусих… но може би няма да възразиш, ако седна при теб?
Анабел едва не отвърна: «Напротив, възразявам», но разбираше, че после със сигурност съвестта й ще я измъчва. Само кимна мълчаливо с глава към противоположния стол. Роузмари остави чантичката на коленете си, поръча си чай с лед и започна да върти една гривна.
— Едно птиченце ми каза, че си хванала важен клиент.
— По-точно «птичето Моли».
Роузмари се усмихна накриво.
— Не ми се обаждаш, не ми пишеш. Моли е единственият ми източник на информация. Оказа се добра приятелка.
За разлика от Анабел, която явно не беше. Съсредоточи цялото си внимание върху кафето. Роузмари накрая прекъсна неловкото мълчание.
— Как е ураганът Кейт?
— Както обикновено, неукротима. Иска да стана счетоводител.
— Загрижена е за теб.
Анабел остави прекалено рязко чашата си на масата и кафето преля през ръба.
— Недоумявам защо ли…
— Не се опитвай да обвиняваш мен за всичките ти неприятности с майка ти. Тя винаги те е влудявала.
— Да, но ситуацията помежду ни определено наля масло в огъня.
— Да, така е — съгласи се Роузмари.
Анабел бе изчакала почти седмица, след като светът й рухна, преди да се обади на Кейт, с надеждата, че ще успее да съобщи новината, без да се разплаче.
— С Роб развалихме годежа, мамо.
Още помнеше как тя изкрещя.