Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1995 г. генерал-майор Жан-Клод Лекер — командвал операцията по потопяването на Рейнбоу уориър, е награден с ордена на Почетния легион — второто най-високо френско отличие.
Рекогносцировка
Операция за набиране на информация за противниковите действия или ресурси или на метеорологична, хидрографска или географска информация за определен район.
Рени, Джон Огълви (1914–1981)
Сър Джон Рени е ръководител на Секретната разузнавателна служба (МИ–6) от 1968 до 1973 г.
Дипломат от кариерата, а назначението му е с цел да затегне контрола на Министерството на външните работи над МИ–6.
Получава образованието си в Уелингтън и Оксфорд. Отначало възнамерява да стане художник. Служи в САЩ и Аржентина през Втората световна война и работи за британската информационна служба. След войната е назначен в Министерството на външните работи и по-късно става заместник-министър.
По времето, когато получава назначението в МИ–6, Рени е ръководител на информационно-проучвателния отдел в Министерството на външните работи — мирновременния вариант на това, което по време на войната е екипът за психологическа стратегия. Това е най-близкият му допир с разузнаването.
На поста ръководител на МИ–6 Рени работи тихо и незабелязано, докато вниманието към него е привлечено във връзка с шумния арест на сина му, обвинен в притежаване на наркотици.
Ресурс-F
Съветски СПЪТНИК за разузнаване, който е значително подобрение на по-ранния спътник ЗЕНИТ. Първият спътник от тази серия — Pecypc-F1, е изстрелян на 25 май 1989 г. Тежи 6,356 т и носи два „подспътника“. Главният спътник е в орбита 253–272 км над Земята. Върнат е на Земята на 17 юни 1989 г. очевидно за да достави филмите и други разузнавателни и научни данни.
Ретроспекция на действията на агент
Американски термин от разузнаването за връщане към началото на дадена операция или действие на АГЕНТ и за проследяване на събитията до настоящия момент. Процедурата се използва, когато даден агент или операция е РАЗКОНСПИРИРАН/А, с цел да се разкрие какво се е случило назад във времето и какво е предизвикало провала.
РИ
РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ.
Ривит джойнт
Крупен проект на ВВС на САЩ от времето на Студената война за използването на модифицирани самолети C–135 СТРАТОТАНКЕР за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ). Тези високоспециализирани самолети получават означението RC–135 и се използват и за НАБЛЮДЕНИЕ на страни от Третия свят, както и на Съветския съюз.
Вариации по проекта Ривит джойнт включват Ривит Амбър — единствен самолет RC–135B, снабден с широкообхватен страничен радар (самолетът е изгубен над Берингово море през 1969 г. вследствие на конструкторски дефект). След този прототип следват няколко подобни самолета RC–135V за ЕЛРАЗ и радарно наблюдение. Израелските военновъздушни сили са променили поне 1 Боинг 707 (на базата на който е създаден C–135) с подобни конфигурации за ЕЛРАЗ и радарно наблюдение. Антената на радара за странично наблюдение, закрепена на предната част на корпуса, външно прилича на огромна чиния.
Римингтън, Стела (1936)
Бивш генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) — първата жена, която оглавява тази агенция. Назначена е през декември 1991 г., когато ролята на МИ–5 е доста неустановена след края на Студената война. Тя съсредоточава усилията на агенцията срещу тероризма, трафика на наркотици и международната престъпност. Немалко усилия полага, за да обори протестите на британските полицейски агенции, които поставят под въпрос мястото на МИ–5 в неща, които нямат нищо общо с шпионажа.
Рожденото й име е Стела Уайтхаус и е дъщеря на инженер. Учи в манастирското училище в Камбрия, Северозападна Англия, а след това постъпва в средно училище в Нотингамшир, където завършва с отличие английски, история и латински. След като учи английска филология в Единбургския университет, записва архивистика в Ливърпул.
През 1963 г. се жени за чиновника Джон Римингтън. Преместват се в Делхи, където той работи за Британската върховна комисия. Там, когато не знае накъде да поеме в живота, „съвсем случайно“ е вербувана в МИ–5.
Малко е известно за тайнствения й живот от този момент нататък чак до 70-те години. Предполага се, че е работила и в Лондон, и в Северна Ирландия, където е събирала разузнавателни сведения за Ирландската републиканска армия (ИРА). „Подходът й бе много спокоен, бе изключителен организатор и администратор — казва източник на разузнаването пред лондонски вестник. — Подобно на повечето хора на по-високо равнище в тази област тя можеше да поема информация много бързо и да я подрежда в огромна картина.“
