Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Първо, и по различни времена, те разширили много територията на самата франция чрез директно анексиране на големи части от Нидерландия, Германия, Швейцария и Италия. До 1810 г. 83-те департамента на Републиката нараснали до 130 департамента на Империята с население от 44 милиона. Към серията от Азине, Али-ер, Ауде… били добавени такива новости като “Bouches de l’Elbe” (Хамбург), “Simplon” и “Tibre”. Френският характер на Френската империя намалявал с всяка нова анек-сация. (Виж Картата на стр. 1291.)
Второ, издигнал се цял арсенал от нови държави, всяка от тях, близко свързана с франция, и всяка от тях, притежаваща своя собствена конституция по френски образец и администрация във френски стил. Тези държави били Батавската република (1795-1804), трансформирана в Кралство Холандия (1804-10), Кралство Етрурия (1801-5), Рейнската конфедерация (1806-13), Великото херцогство Берг (1806-13), Кралство Вестфалия (1807-13), Великото Варшавско княжество (1806-13), пет италиански републики и тъй нареченото Кралство (Северна) Италия (1805-14). [Illyria]
Трето, след по-късните завоевания на Наполеон, на много стари и установени държави било позволено да оцелеят, но със силно прекроени граници и със строг контрол върху вътрешните дела. Това били Австрия, Прусия, Испания, Неапол и Португалия.
Единствените части от Европа, които избегнали революционното преустройство на просветения Наполеонов деспотизъм, били Британските острови, Скандинавия, Русия и отоманските владения. С тези изключения цяла Европа била подложена на радикални промени, които помели традиционния ред, давайки на хората, обаче за кратко, вкус за нещо напълно различно. [воивощщА]
КОНТИНЕНТ В СМУТ
741
Степента, до която местното население или приветствало, или инициирало промените, е доста сложен въпрос. На някои места хората очевидно се радвали. В Холандия и Швейцария например имало дълбоко вкоренени републикански елементи, които предварително очаквали френското настъпление; имало и основателни причини, поради които някои граждани на Брюксел, Милано или Варшава проявили такъв голям ентусиазъм. Другаде приемането на французите трябва да се степенува от смесено до враждебно. Наполеон бил силен в реториката за освобождението, но доста слаб в нейното практическо приложение. Ползите от освобождаването на крепостните и от републиканското управление трябва да се съпоставят с бремето на повишените данъци и безмилостната военна повинност. В няколко страни, и особено в Испания, пристигането на французите предизвикало ожесточени граждански конфликти. Много хора в Европа, които подкрепяли Революцията на теория, открили, че тя е много деспотична на практика.
Наполеонова Нидерландия повела инициативата за чуждестранните експерименти на франция. Батавската република (1794) била заменена с Кралство Холандия (1806) под управлението на Луи Бонапарт, преди цяла Нидерландия да бъде директно анексирана от френската империя. Революционните идеи за правата на нациите засегнали еднакво валонците, фламандците и холандците. Те щели да излязат на повърхността през следващите десетилетия.
Наполеонова Италия се оформяла в продължение на няколко години при сложни обрати на съдбата. Първоначалните планове на Бонапарт от 1797 г. били разбити от Втората Коалиция, но били възстановени при следващите кампании. През 1797— 9 г. се оформили пет местни републики - Цизалпийска в Ломбардия, Лигурийска в Генуа, Партенопенска в Неапол и републиките Лука и Рим - които били флагмани на революционния ред. Към тях се присъединили други временни единици като Княжество Пломбино и Кралство Ертурия, докато през 1805 г. те се влели или във френската империя, или в Кралство Неапол, или в Кралство (Северна) Италия, създадено за доведения син на Наполеон от Жозефин Бокарне. Премахването на Папската държава и лошото отношение към папите било крайно шокиращо за съвременното обществено мнение, особено в католическите страни. Пий VI (1775-99), който осъдил Правата на човека, бил лишен от своята светска власт и умрял във френски арест във Валенсия. Пий VII (1800-23), който някога декларирал, че християнството е несъвместимо с демокрацията, свършил пет години по-късно под френски арест за отлъчване на всички (неспоменати поименно) “грабители на патримонията на Петър”. Опитът на Наполеон засилил много националните чувства в Италия и подготвил острата конфронтация между уплашените консерватори и новото поколение либерали.