Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Прекарах цялата сутрин до обяд да въздействувам върху душата на злобното глупаво животно, за да объркам неговия слаб разум, да го смая с чудновати представи и да го направя безвреден.
Щом Лоренцо ни остави сами, казах на Сорадачи да изяде супата си. Подлецът лежеше върху своя сламеник и бе казал на Лоренцо, че бил болен. Той не би се осмелил да дойде при мен, ако не бях го повикал. Той стана, простря се целия пред краката ми, целуна ги и проливайки горещи сълзи, каза, че ако не съм му простял, щял да умре същия ден, понеже чувствувал вече отмъщението на светата Дева, което съм призовал върху него. Чувствувал страшни болки в корема си и устата му била пълна с пришки. Той ми я показа и аз видях, че бяха устни гъбички, дали ги е имал преди ден, не зная. Не си дадох труд да изследвам дали ми казва истината, в мой интерес беше да се престоря, че му вярвам и да го оставя да се надява на милост. Може би, предателят имаше намерението да ме измами и понеже сам бях решен да го измамя, то въпросът бе кой от двама ни е по-ловък. Бях подготвил едно нападение срещу него, против което той мъчно можеше да се защити.
Придавайки на лицето си израз на екстаз, му казах:
— Седни и изяж супата си. След това ще ти открия съдбата ти. Защото знай, днес в зори ми се яви светата Дева на броеницата и ми заповяда да ти простя. Ти няма да умреш, а ще напуснеш затвора заедно с мен.
Коленичил, понеже нямаше стол, той ядеше съвсем смаян супата си. След това седна на моя сламеник, за да ме изслуша. Казах му приблизително следното:
— Скръбта поради твоето отвратително предателство ми причини една безсънна нощ, понеже писмата ми сигурно ще ме осъдят да остана до края на живота си в тъмницата. Изпълнен от това чувство, което е недостойно за един християнин, и понеже бог ни заповядва да прощаваме, лежах в леглото си, най-сетне заспах от умора и по време на тази щастлива дрямка имах едно истинско видение. Видях светата Дева, тази Божа Майка, чийто образ виждаш на стената. Видях да стои жива пред мене, тя отвори уста и ми каза следното:
„Сорадачи е последовател на моята света броеница — той стои под мое покровителство, искам да му простиш, тогава проклятието, което той си навлече, ще изгуби силата си. Като наградата за твоето великодушие, ще заповядам на един от моите ангели да приеме човешки образ и да слезе от небето, за да пробие тавана на твоята килия и в пет или шест дни да те освободи. Този ангел ще започне своята работа точно в един часа, и ще престане половин час преди залез-слънце, понеже трябва да се завърне още по светло на небето. Когато съпроводен от моя ангел, напуснеш затвора, ще вземеш Сорадачи със себе си и ще се грижиш за него, но при условие, че изостави своята професия на шпионин. Ще му кажеш всичко.“
При тези думи светата Дева изчезна и аз се събудих.
Докато казвах тези думи с вдъхновен тон и с най-сериозно изражение, наблюдавах лицето на предателя. Той седеше като вкаменен. След това взех моя молитвеник, напръсках цялата килия със светена вода и се престорих, че се моля на бога, като при това целувах от време на време иконата на светата Дева. Един час по-късно дангалакът, който до тогава не бе отворил уста, ме попита внезапно, кога ангелът ще слезе от небето и дали ще чуем шума, който той трябвало да направи при пробиването на килията ни.
— Уверен съм, че ще дойде в един часа, ние ще го чуем като работи и ще си отидем в определеното от светата Дева време.
— Може би само сте сънувал.
— Положително не. Чувствуваш ли се в състояние да ми се закълнеш, че ще изоставиш шпионирането?
Вместо да ми отговори, той се обърна и заспа. Събуди се чак след два часа, обърна се и ме попита, дали би могъл да отложи още исканата от мен клетва.
— Можеш да я отложиш, докато дойде ангелът, за да ме освободи, но ако тогава не се откажеш с клетва от твоята подла професия, която те е докарала дотук и която ще те доведе и до бесилката, то ще те оставя тук. Така гласи заповедта на Божата Майка, която те е лишила от покровителството си.
Прочетох по грозното му лице задоволството, което изпитваше, защото бе убеден, че ангелът няма да дойде. Изглеждаше, че ме съжалява. С нетърпение очаквах удара на камбаната, понеже тази комедия ми правеше грамадно удоволствие и бях убеден, че пристигането на ангела щеше да обърка неговия недоразвит ум. Планът ми не можеше да не се получи, иначе Лоренцо трябваше да е забравил да предаде книгата, а това беше невъзможно.