Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
6. Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
7. За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:
8. суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, — храни ме с насъщния хляб,
9. да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
10. Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
11. Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
12. Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
13. Има род — о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
14. Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите — ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотните между людете.
15. Ненаситността има две дъщери: „давай, давай!“ Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат „стига!“ —
16. преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: „стига!“
17. Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
18. Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
19. път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
20. Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: „нищо лошо не съм сторила“.
21. От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
22. от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
23. от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
24. Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
25. мравките — народ несилен, но лете си приготвят храната;
26. хирогрилите — народ слаб, но правят къщите си на скала;
27. скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
28. паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
29. Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
30. лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
31. конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
32. Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
33. защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.
Глава 31. Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му:
2. Какво, синко, какво, сине на утробата ми? какво, сине на оброците ми?
3. Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.
4. Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе — сикер,
5. за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.
6. Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;
7. нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.
8. Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
9. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
10. Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
11. сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
12. тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
13. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
14. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
15. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
16. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
17. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
18. Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
19. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
20. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
21. Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
22. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
23. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
24. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
25. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
28. Стават децата и я облажават, — мъжът, и той я хвали:
29. „много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички“.
30. Миловидността е примамлива и хубостта — суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.