Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Това откровение накара двамата помощници да се спогледат предпазливо.
Хората на шогуна можели лесно да намерят някакво извинение и да вземат ценното за техния господар съдържание на раклата, продължи Мин-Орота. Ако бъдели изправени пред тази опасност, те винаги можели да се спасят, като кажат, че са я изхвърлили през борда — но нямало ли това да е жалко предателство на желанието на техния мъртъв господар?
Другата възможност била да превозят раклата по суша, но тогава превозвачите също можели да бъдат хванати от То-Йота. Само на него, на Мин-Орота, главния партньор в предприятието, което техният мъртъв господар бил описал като мечти на „предачите и тъкачите“, можела да се повери раклата и нейното съдържание, докато не бъде избран наследник на Яма-Шита.
Думите на Мин-Орота не оставиха у двамата никакво съмнение, че той е напълно запознат с плановете на Яма-Шита. След като се оттеглиха в ъгъла и се посъветваха шепнешком, те се върнаха и коленичиха пред Мин-Орота. Той им направи знак да седнат и да говорят. Двамата се поклониха почтително и седнаха.
Те били благодарни, каза по-старшият, за предупреждението му. Раклата можела да бъде поверена на неговите грижи, но знаел ли той за опасностите, пред които се изправя, като става неин пазител?
Мин-Орота заяви, че е готов да ги приеме. И че Яма-Шита е направил огромна жертва с начинанието си да поведе Ни-Исан в новата ера. Той, Кио Мин-Орота, споделял неговата благородна проникновеност за бъдещето и бил щастлив да рискува собствения си живот, за да помогне то да стане действителност. С това щял да докаже на мъжа, който скоро ще наметне мантията на техния мъртъв господар, че е достоен съюзник. Човек, на когото могат да се доверят най-големите и най-ужасни тайни. Подбраните от Мин-Орота думи ясно показаха, че той разбира истинския характер на начинанието: повторното улавяне на тъмната светлина.
После уговориха времето и мястото: по обяд в усамотената господарска къща в имението далеч от двореца и оживеното пристанище. Разтоварването на раклата посред бял ден нямало да привлече вниманието на стражата, а един чиновник от двореца щял да е наблизо, за да разкара досадните митнически служители.
В уговорения час една волска кола и четирима носачи тръгнаха към мястото на срещата. Доста пред нея яздеха двамата помощници и четирима други самураи. Далеч назад имаше втора кола с дванадесет войници в цивилни дрехи. Трите групи сменяха скоростта и разстоянието и за случайния наблюдател нямаха нищо общо помежду си — всъщност искаха да създадат точно такова впечатление.
Когато конните самураи изследваха района около господарската къща, за да са сигурни, че няма скрита вражеска засада, двамата им началници заповядаха колата с раклата да влезе в района. Втората кола с преоблечените войници, чиито оръжия бяха скрити под сламата, върху която лежаха, спря на пътя отвън. За всеки минувач те бяха просто група селяни, спрели да се разтъпчат.
Господарската къща — дървена сграда с керемиден покрив, датираща от средата на миналото столетие — беше необитавана и прашна. Двама от офицерите на Мин-Орота, които помощниците на Яма-Шита вече бяха срещали, ги отведоха заедно с раклата при Мин-Орота, след това се оттеглиха заедно с четиримата носачи. Носачите бяха преоблечени войници, взети от общо четиридесетимата оцелели при разгрома в Херън Пул.
Кио Мин-Орота седеше на сламена рогозка, поставена в центъра на подиум, издигнат в дъното на стаята. Той ги извика да се приближат и да махнат четирите сламени рогозки, покриващи пода пред него. Самураите махнаха рогозките и видяха скрита врата, която водеше в дълбоко мазе.
Там, обясни Мин-Орота, трябвало да се сложи раклата. След това върху вратата щяло да се сложи дюшеме и раклата щяла да остане там, докато не дойде да я извади наследникът на Яма-Шита. Но първо той искал да види безценния предмет, на който техният господар възлагал толкова големи надежди.
Помощниците го помолиха да повика двамата си офицери, после четиримата мъже измъкнаха топовете копринен плат от раклата и извадиха един голям, тежък предмет, увит в ленено платно. Хората на Мин-Орота излязоха от стаята, а двамата помощници отгърнаха платното. Видя се двигател на „Скайхок“, поставен в дървена рамка. Ламинираното витло бе сложено до него.
Мин-Орота го разгледа отблизо, без да го докосва. Това ли бил странният уред, с който се движели летящите коне на Федерацията и който уж бил унищожен?