Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
11. Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.
12. Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.
13. Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.
14. Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.
15. Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.
16. Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.
17. Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.
18. Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.
19. Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.
20. Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.
21. Не е добро да си лицеприятен: такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.
22. Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.
23. Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.
24. Който окрадва баща си и майка си и казва: „това не е грях“, той е съучастник на грабители.
25. Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.
26. Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.
27. Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.
28. Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.
Глава 29.
1. Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
2. Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка.
3. Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.
4. Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.
5. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.
6. Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.
7. Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.
8. Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
9. Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, — няма покой.
10. Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.
11. Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.
12. Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.
13. Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.
14. Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.
15. Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.
16. Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.
17. Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.
18. Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.
19. Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.
20. Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.
21. Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.
22. Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.
23. Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
24. Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.
25. Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.
26. Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.
27. Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.
Глава 30. Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала:
2. Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
3. не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
4. Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
5. Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.