Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
По-късно Райли твърди, че има на разположение 60 000 руски и латвийски войници, готови да се бият срещу болшевиките. Той създава дори кабинет в сянка и крои планове за контрареволюция, която да промени хода на историята. Каквото и да е извършил, в ЧК има достатъчно доказателства, с които да обвинят Райли и британския дипломат РОБЪРТ БРУС ЛОКХАРТ в британски заговор. Въпреки че е запленен от Райли, Локхарт не му вярва напълно. „Той беше евреин и, струва ми се, без капка английска кръв във вените — пише по-късно Локхарт. — Бе създаден по модела на Наполеон. Наполеон му бе героят в живота и той имаше една от най-хубавите колекции от Наполеоновци в света.“ (По-късно Райли продава колекцията си, за да организира контрареволюция срещу болшевиките.)
Райли привлича Локхарт в антиболшевишкия си план, известен от болшевишката преса като „Заговорът на Локхарт“. Болшевиките твърдят, че британците са замислили убийството на Ленин и Лев Троцки и са организирали военен режим под ръководството на белогвардейци. Локхарт, който по-късно твърди, че няма нищо общо със замисъла, успява да избяга от Русия. Друг британски дипломат е убит. Междувременно съюзнически сили дебаркират в Архангелск в напразен опит да свалят болшевиките. „Бях на крачка от шанса да се превърна в господар на Русия“ — пише по-късно Райли.
Райли би трябвало да докладва на МИ–6, но изчезва без предупреждение, когато болшевиките подемат кървава разправа и избиват 8000 заподозрени като врагове. Райли и Хил успяват да избягат. (Според една версия пътуват през Балтийско море за Швеция и от там — за Шотландия, а според друга Райли бяга сам, като се качва на влекач до Ревал, германски бряг на Балтийско море, а след това пътува за Хелзинки. Каквото и да се е случило, той получава военен кръст за подвизите си.)
След войната Райли става съветник на капитан Къминг, който го изпраща на Парижката мирна конференция, за да наблюдава белогвардейците и болшевиките. По-късно Къминг описва Райли като „човек с неизмерима смелост, гений като агент, но доста зловещ като човек, на когото не бих се доверил напълно“.
Райли продължава да настоява англичаните да подкрепят „демократичната“ антиболшевишка група, която се формира сред белогвардейските емигранти в Париж. Лидерът им Борис Савинков е бил министър на войната в кабинета на Александър Керенски — министър-председател на Временното правителство, формирано след революцията от ноември 1917 г. Сваленият от болшевиките Керенски е избягал в Париж. Савинков, подпомаган със средства от МИ–6, се смята за потенциалния лидер на 250 000 белогвардейци, избягали от страната си по време на революцията и след нея.
Райли настоява болшевиките — „главният враг на човешкия род“, а също „чудовища на престъпността и перверзията“ — да бъдат свалени. „Антиболшевишкото движение в цяла Русия се развива с нечувана страст и бързо крачи към кулминационната си точка — пише той в доклад за Министерството на външните работи през август 1921 г. — … лидерите, най-важен от които е Борис Савинков, бързо напредват към всеобщо въстание…“ Райли предвижда, че въстанието ще избухне следващия месец. Въстанието така и не избухва, а в МИ–6 започват да се колебаят по отношение на Райли. Разузнавачите сравняват сведенията му с прехванатите съветски съобщения, разшифровани в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, и разбират, че често информацията му е неточна. Поставен е под НАБЛЮДЕНИЕ отчасти поради съмнението, че работи за белогвардейците, отчасти заради подозрението, че е ДВОЕН АГЕНТ в полза на ЧК. През март 1921 г. британското правителство подписва търговско споразумение със съветското правителство, което е прелюдия към официално дипломатическо признание (вж. АФЕРАТА АРКОС). Райли, разочарован от британската незаинтересованост по отношение на предупрежденията му за червените, се включва в спора за ПИСМОТО НА ЗИНОВИЕВ. През 1924 г. той урежда в Министерството на външните работи да се получи писмо, предполага се, от Григорий Зиновиев — председател на Коминтерна, адресирано до британската комунистическа партия, и прави необходимото съдържанието на писмото да стигне до пресата. Рамзи Макдоналд — първият лейбъристки министър-председател, запазва писмото, но е дискредитиран от Дейли мейл, когато вестникът го публикува, и с това допринася за разгрома на лейбъристкото правителство в предстоящите общи избори.
Райли бързо губи влиянието си в правителството и разузнавателните кръгове. Той води кореспонденция с Уинстън Чърчил и други политици. Става много известен в Лондон, особено след женитбата си с актрисата Пепита Бобадила. Тя скоро се увлича по шпионския начин на живот, носи пистолет и изпраща ШИФРОВАНИ телеграми.