Мечката и драконът
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечката и драконът». Краткое содержание книги:
— Кои са тези? — попита Тъкър.
— Това трябва да е „Бояр“ — отвърна Бондаренко.
На екрана се виждаха двадесет и пет танка Т-55, които настъпваха, подредени в линейна формация, и стреляха с основните си оръдия… срещу множество камиони и няколко бронетранспортьора…
— Зареди фугасен противотанков — заповяда лейтенант Команов. — Проследи целта, посока — един часа! Разстояние — две хиляди.
— Хванах го — каза мерачът секунда по-късно.
— Огън!
— Огън — потвърди мерачът, докато натискаше спусъка. Старият танк леко отскочи назад вследствие на изстрела. Мерачът и командирът проследиха с поглед трасиращия снаряд…
— Мина отгоре, мамка му, прекалено високо беше. Зареди друг фугасен противотанков.
Пълначът сложи следващия снаряд в затвора и извика:
— Зареден!
— Този път ще ударя това копеле — обеща мерачът, като едва забележимо свали мерника. Бедното копеле там дори не бе разбрало, че стреляха по него първия път…
— Огън!
— Огън…
Поредният откат и…
— Попадение! Добър изстрел, Ваня!
Трета рота се справяше добре. Времето, което прекараха в учебни стрелби, сега даваше резултат, помисли си Команов. Това тук беше много по-приятно, отколкото да стоиш в бункера и да чакаш те да дойдат при теб…
— Какво е това? — попита маршал Лю.
— Другарю маршал, заповядайте тук и погледнете — припряно каза младият подполковник.
— Какво е това? — повтори министърът на отбраната със заглъхващ глас и се приближи до монитора.
— Цао ни ма… — шокирано прошепна той, след което се съвзе и изрева. — Какво, по дяволите, е това?
— Другарю маршал, това е уебсайт от Интернет. Авторите й претендират, че това е директно телевизионно предаване от бойното поле в Сибир — младият старши офицер бе останал почти без дъх. — Показва как руснаците се бият с Тридесет и четвърта ударна армия…
— И?
— Избиват хората ни като животни, ако се съди по това — продължи подполковникът.
— Чакай малко… какво… как е възможно това? — попита Лю.
— Другарю маршал, този надпис тук означава даркстар. „Дарк Стар“ е името на едно американско безпилотно въздушно средство, шпионски търтей, според нашите сведения — самолет, изработен по технологията „Стелт“, който се използва за събиране на тактическа информация. Излиза, че те вкарват тази информация директно в Интернет, за да я използват като средство за пропаганда — поясни подполковникът. Това бе начинът, по който трябваше да представи нещата, но всъщност сега той наистина мислеше така.
— Кажи ми нещо повече.
Офицерът бе специалист в областта на разузнаването.
— Това обяснява успехите на техните атаки срещу нас, другарю маршал. Те могат да виждат всичко, което правим, едва ли не преди да сме започнали. То е все едно да подслушват командната ни комуникационна мрежа или щаба ни по време на заседания. Няма противодействие за това — заключи щабният офицер.
— Млад пораженец! — изрева маршалът.
— Може би има начин да преодолеем това тяхно преимущество, но аз не знам какъв е той. Системи като тази могат да виждат в мрака също както виждат през деня. Разбирате ли, другарю маршал? С това средство те могат да наблюдават всеки наш ход много преди да сме се приближили до техните формации. Това ни лишава от възможността за изненада… вижте тук — каза той и посочи екрана. — Една от механизираните дивизии на Тридесет и четвърта армия маневрира на изток. Те са тук…
Сега подполковникът показа местоположението на картата върху масата, след което продължи: