Гравитационна дъга [bg]

Бодайн е оборудван с пръстен-свирка (от онези, които децата получават, когато изпращат на супермаркетите капаци на кутии от корнфлейкс), хитроумно закрепен вътре в ануса му, така че може по всяко време да се задейства от пръдня с определен магнитуд. Той е успял да постигне отлични акценти в своето музициране с тези изпърдяни УИИИСС, а сега работи усилено над подобряване на умението да издава съответните звуци в нужната тоналност, съвсем нова рефлексна крива, ухо-мозък-ръце-анус, придружени също с връщане към невинността. Тази вечер търговията на гешефтарите върви доста вяло. Сантименталният Бодайн мисли, че това е защото слушат неговата песен. Може би, кой ги знае. Бали свежи листа от кока току-що пристигнали от Андите преобразяват бара в еклив латиноамерикански склад в навечерието на революция дето никога няма да дойде по-близо от пушека замърсяващ небето над тръстиката, понякога в дългите дантелени следобеди до прозореца… Безпризорни хлапета в ролите на Деловити Феи увиват ядки бетел в листа кока и се получават стегнати пакетчета, удобни за дъвчене. Почервенелите им пръсти са като живи въглени в сянката. Морякът Бодайн внезапно вдига глава, предпазливо, небръснатото му лице огорчено от всичкия цигарен дим и липсата на внимание в бара. Той гледа право в Слотроп (бидейки един от малкото, които все още могат да виждат Слотроп като някакво цялостно същество. Повечето от другите отдавна са прекратили опитите да го обединяват в нещо, даже като обща представа: „Просто е станала много отдалечена и смътна“, обикновено казват те). Има ли усещането в този момент Бодайн, че някой ден скоро енергията и силата му ще се окажат недостатъчни: че скоро, подобно на другите, той ще трябва да престане да държи на Слотроп? Но все някой е длъжен да не отстъпва, да продължава, не може такива неща да се случват с всички нас, не, това ще бъде прекалено… Ракетчик, Ракетчик. Ах ти, клети загубеняко.