Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
26. В уста целува оня, който отговаря с верни думи,
27. Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
28. Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
29. Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
30. Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
31. и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
32. И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
33. „малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, —
34. и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти — като въоръжен човек.“
Глава 25. И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
2. Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
3. Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
4. Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
5. отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
6. Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
7. защото по-добре е кога ти кажат: „дойди тука по-нависоко“, отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
8. Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
9. Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
10. за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
11. Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
12. Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
13. Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
14. Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
15. Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
16. Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
17. Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
18. Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
19. Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
20. Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей — дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
21. Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
22. защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
23. Северен вятър дъжд причинява, а таен език — недоволни лица.
24. По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
25. Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.
26. Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.
27. Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
28. Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.
Глава 26.
1. Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.
2. Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, — тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.
3. Бич — за кон, юзда — за осел, а тояга — за глупци.
4. Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;
5. не отговаряй на глупеца според глупостта му70, за да се не помисли за мъдър.
6. Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.
7. Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.
8. Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.
9. Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.
10. Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.
11. Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.
12. Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.
70
Според превода на 70-те: „не възразявай на глупеца срещу глупостта му“.