Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Известно време Ясумаса разглежда плика.
— Да, това определено е почеркът на Шоген, обаче писмото е до брат ми. Веднага ще отидем при него и ще пратим вест до главния лагер на връх Накао.
Господар и служител излязоха през дървената ограда и изкачиха Юкиичи. С приближаването им до върха редиците от хора и коне, вратите в оградата и казармените помещения следваха все по на гъсто. Най-сетне пред погледа им се показа главното укрепление, което приличаше на същинска каменна крепост. Покрай него бяха разпънати безброй шатри.
— Съобщете на брат ми, че съм дошъл.
Докато Ясумаса казваше това на стражата, при него дотича един от служителите на Генба.
— Боя се, че господарят Генба не е сега тук, господарю.
— На връх Накао ли е отишъл?
— Не, ето там е.
Като погледна, накъдето посочи служителят, Ясумаса видя брат си, седнал заедно с пет-шест войници и оръженосци на тревата зад главното укрепление. Трудно можеше да се разбере с какво се занимават.
Когато приближи, успя да види, че един от оръженосците държи пред Генба огледало, а друг — съд с вода. Човекът се бръснеше на открито, сякаш няма друга грижа на този свят.
Беше дванадесетият ден на четвъртия месец.
Бе дошло лятото и в укрепените градове в равнината жегата вече се усещаше. В планините обаче пролетта тъкмо беше в разгара си.
Ясумаса се приближи и коленичи на тревата.
— Е, братко?
Генба го погледна с крайчеца на окото, но остана с издадена напред пред огледалото брадичка, докато не свърши с бръсненето. Едва след като остави настрана бръснача и изми космите от лицето си, той най-сетне се обърна към своя по-малък брат.
— Какво има, Ясумаса?
— Ще помолиш ли всички оръженосци да се отдръпнат, ако обичаш?
— Защо не се върнем в шатрата?
— Не, не. Това място наистина е най-доброто за поверителен разговор.
— Така ли мислиш? Добре.
И като се обърна към оръженосците, Генба им нареди да отстъпят на известно разстояние.
Младежите взеха огледалото и съда с водата и се оттеглиха. Същото направиха и самураите. Братята Сакума останаха с лице един към друг на върха на хълма. Имаше само още един човек освен тях — Мидзуно Шинроку, който дойде заедно с Ясумаса.
Както подобаваше на положението му, Шинроку бе останал на известно разстояние и лежеше проснат по очи срещу двамата господари.
Генба го забеляза едва сега.
— Шинроку се е върнал, така ли?
— Да. Доложи ми, че всичко минало гладко. Изглежда, задачата му е била изпълнена успешно.
— Сигурен съм, че не е било лесно. Е, какъв е отговорът на Шоген?
— Ето писмото от него.
Генба отвори писмото в мига, в който му го подадоха. В погледа и по ъгълчетата на устата му се изписа откровено задоволство. Какъв ли таен успех го правеше така щастлив? Раменете му трепереха почти неудържимо.
— Приближете се малко, Шинроку. Там сте много далеч.
— Да, господарю.
— По писмото на Шоген се разбира, че всъщност подробностите са били съобщени лично на вас. Кажете ми всичко, което чухте от него.
— Господарят Шоген каза, че той и господарят Огане имали различия с техния повелител, господаря Кацутойо, дори още преди в Нагахама да са минали на противниковата страна. Хидейоши знае това и двамата, макар и да отговарят за крепостите на връх Данги и връх Шинмей, се намират под постоянния надзор на един негов доверен служител, Кимура Хаято. Трудно могат да предприемат каквото и да било.
— Но и Шоген, и Огане се готвят да избягат и да дойдат при нас тук.
— Замислили са утре сутринта да убият Хаято и после да преминат с хората си на наша страна.
— Щом става дума за утре сутринта, значи нямам време за губене. Пратете им подкрепления — нареди Генба на Ясумаса.
После повторно разпита Шинроку.
— Според някои съобщения Хидейоши е в главния си лагер, други твърдят, че се намира в Нагахама. Вие знаете ли къде е той?
Шинроку призна, че не може да отговори.
За Шибата беше извънредно важен въпросът дали сега противникът им е на бойното поле или в Нагахама.
Докато не знаеха къде е той, Шибата оставаха несигурни в действията си. Кацуие не възнамеряваше да предприеме едно-единствено решаващо нападение. От доста време вече чакаше да се появи войската на Нобутака от Гифу. Тогава в сражението ще могат да се включат и силите на Такигава Кадзумасу и двете войски от Мино и Исе заедно ще застрашат тила на Хидейоши. В този момент вече главните сили на Кацуие ще преминат в решително настъпление и ще притиснат неприятеля в ъгъла.