Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
8. Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
9. По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
10. Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
11. Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
12. Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
13. Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, — и няма да го чуят.
14. Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха — силна ярост.
15. Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
16. Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
17. Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
18. Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият — за простодушния.
19. По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
20. Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
21. Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
22. Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
23. Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
24. Горделивият злодей — името му е кощунник — действува в пламъка на гордостта.
25. Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
26. той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
27. Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.
28. Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.
29. Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
30. Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж — насрещу Господа.
31. Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
Глава 22.
1. По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
5. По пътя на коварния — тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
6. Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
7. Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
8. Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)
9. Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)
10. Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
11. Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.
12. Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.
13. Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“
14. Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.
15. Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.
16. Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, — ще осиромашее.
17. Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
18. защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
19. За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
20. Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,
21. за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.
22. Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, —
23. защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
24. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,
25. за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
26. Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
27. ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
28. Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
29. Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.
Глава 23.
1. Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,
2. и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.