ПИКСЕЛ

Според него бе 1D45C3. Само дето е по-млад. И много отдавна не си е бръснал главата. Колко отдавна? Месеци поне. Обаче 1D4C00 не го е виждал от десетина дни. Колко дълго бе спал в тази стая?!

— Откога съм тук?

— От около пет часа.

Значи това е Шефа.

— Има два начина да те изключим от Сървъра — каза хакерът. — Ако си пъхнеш главата в микровълновата фурна и я включим за три минути на пълна мощност, мозъчните ти клетки ще се разрушат и Сървърът няма да може да ги чете и да записва данни в тях.

Пиксел 1D4C00 веднага избра другия начин.

— За другия начин ни трябват малки пинсети… — дядо Матей отиде до масата и заровичка сред нахвърляните в пластмасова кутия от сухо мляко инструменти. — С каквито обаче не разполагаме, понеже са счупени.

Той се върна при леглото, хвана с лявата си ръка пиксела за брадичката, а с дясното си кутре заровичка в ухото му. Сребристият застана до него и с интерес гледаше какво става. 1D4C00 болезнено изви очи към ухото си.

— Не мърдай… — хакерът изчопли миниатюрната раковинка. — Ячко, я ми подай от инструментите най-малката ножичка.

Маскировъчният извади от джоба си швейцарско ножче и отвори ножичката му.

— Тази е малка, дядо Матей, ама е много яка!

Хакерът клъцна миниатюрния кабел и светът с гадно изпукване стана черен, след което пак се появи, трептейки.

Стените и таванът бяха от разноцветни тенекии, подът — бетонен.

Библиотечните шкафове бяха грубо заварени от ръждясали железни листове.

Масата също бе желязна.

Камината също, в нея нямаше пън, а голяма плоска горелка, от която излизаха синкави пламъчета.

На мястото на якия с маскировъчната униформа стоеше кльощав пъпчив младок с дълга рядка коса, облечен бе с дънки и дънково яке с отпрани ръкави.

Вместо сребристия, до хакера се хилеше оплешивяващ чичко с шкембенце и опърпан костюм, който някога може би е бил марков, но сега имаше спешна нужда от пране и закърпване. Не бе толкова млад и сега още повече приличаше на пиксел 1D45C3.

Хакерът си бе почти същият, ако не вземем под внимание изчезването на разкошното му окосмяване и превръщането на бялата роба в избелели сини работни дрехи.

1D4C00 се зачуди как ли изглежда той самият.

Дядо Матей прокара ръка по едва наболата си косица, чу се шум като от ситни електрически изпразвания.

— Добре дошъл в реалния свят — каза му той. — Мисли позитивно, сега вече свинете няма да могат да те манипулират.

— А вие?

Хакерът сви рамене и извади от джоба си молив с навит на него изолирбанд. Той разви малко, откъсна парчето със зъби и уви края на стърчащия от ухото на пиксела проводник.

— Позволихме си малко специални ефекти. Нали знаеш, че първоначалното впечатление е най-важно.

Дядо Матей понатъпка с пръст кабела в ухото му.

— Сигурно ще ти пречи да чуваш с това ухо, ама ще свикнеш. А иначе и сега всеки ще може да те манипулира, но ти вече имаш възможност да избираш дали да приемеш манипулацията.

— И какво?

— Можеш ли да избираш, значи си свободен.

Пикселът стана. Кльощавият трепна и сви юмруци. 1D4C00 му се усмихна нервно и пак се обърна към хакера.