Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
Турецки взе ляво на борд, даде леко напред, мина шлюза, т.е. вратата, и хвърли котва до кухненската маса, където в пепелника тлееше недопушената цигара. Отвори балконската врата, за да се проветри кухнята. В далечината отляво светлините очертаваха контура на Кримския мост, просветваха редките улични лампи в Централния парк за отдих и култура. Мазно проблясваше долу Москва-река, по която в една такава тиха лятна нощ преди четири дни беше плавал от „Котелническа“ до „Краснопресненска крайбрежна“ трупът на норилския минен инженер Кузнецов.
Турецки разтвори папката с релефен отпечатък на фирмения знак на агенция „Глория“ и прелисти събраните в нея книжа. По-важните места в тях бяха отбелязани с яркожълт маркер.
Резултат от външното наблюдение:
„23 юли. 14,20 ч. Обектът Пономарьов влезе в 4-ти вход на сградата на ФСС на «Лубянка». Излезе в 16,20 ч. Не е установено с кого се е срещал…“
Из записания разговор между Турецки и Ермолаев-Бурбона на 23 юли:
Турецки: Откъде знаете, че Очиларя е разкрит?
Ермолаев: От бръмбара.
Турецки: Подслушвателните устройства с такъв радиус на действие изпращат импулсни сигнали. Дори да сте намерили честотата, нищо не бихте могли да дешифрирате. Значи сте лепнали на Никитин свой бръмбар? А какво направихте с другия?
Ермолаев: Бързо се ориентирате. Изхвърлих го.
На полето — с почерка на Денис Грязнов пишеше: „Дорофеев е информиран.“
Бележка от екипа за подслушване:
„24 юли. 11,15 ч. Обади се неидентифициран мъж по директния телефон на Дорофеев.
Неидент. мъж: Какво е положението, Иля Наумович?
Дорофеев: Има новини. Ще ти се обадя след двайсет минути…“
Из доклада на външното наблюдение:
„…24 юли. 11,35. Обектът Дорофеев излезе от Народната банка, придружен от охраната си. В 11,38 ч. телефонира от уличен автомат. Разговаря 4 минути. Абонатът и съдържанието на разговора не са установени…“
Из сведенията за И. К. Никитин, събрани от началника на отдела за охрана на Народната банка А. А. Пономарьов:
„…През 1974 г. е уволнен от Норилската комплексна геологопроучвателна експедиция (НКГПЕ) във връзка с възбуденото срещу него наказателно дело по чл. 70, ал. 1 от НК на РСФСР… В края на 1975 г. отново е съден по същия член. Изпратен е на изследване в института «Сербски». Установена диагноза: бавно протичаща шизофрения. С решение на народния съд в район «Октябрски», гр. Ленинград, е изпратен на принудително лечение в психиатричната клиника в гр. Чистополе. Изписан е на 30 май 1976 г. На 4 декември 1976 г. за написване и разпространение на книгата «Наказателна психиатрия» е осъден по чл. 70, ч. 2 от НК на РСФСР на три години лишаване от свобода с последващо изпращане в лагер за пет години. Наказанието си отбива в Пермска област. На 15 януари 1978 г. с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР е лишен от съветско гражданство и изселен от страната. След пристигането си в Ню Йорк дава интервю за антисъветския вестник «Ново руско слово». (Приложено копие на публикацията)…“
Из интервюто на И. К. Никитин, дадено на Анатолий Лимбергер, репортер от вестник „Ново руско слово“:
Въпрос: Знаехте ли, че в западните медии бе подета широка кампания във ваша защита и в защита на вашите другари дисиденти?
Отговор: Носеха се подобни слухове.
Въпрос: Вярвахте ли, че тази кампания ще спомогне за вашето освобождаване? Отговор: Не.
Въпрос: При какви обстоятелства протече вашето изселване от страната?
Отговор: Взеха ме от работната площадка и без да ме връщат в лагера, както си бях по работни дрехи, ме откараха със затворническата камионетка на пермското летище. Качиха ме в един товарен самолет. След два часа самолетът се приземи на някакво военно летище. Преместиха ме в друг транспортен самолет. След още два-три часа, или малко повече, се приземихме във Франкфурт на Майн. Там представител на консулството ми прочете указа за лишаване от съветско гражданство и изселването ми от СССР, след което ме предадоха на представители на американските власти.