Пасажер [bg]

Здравата оплеска нещата.

А нямаше право на грешки. Не и когато животът на Алис зависеше от нея.

Облегна чело на сплетените си пръсти. Щеше ли да се наложи да се извини, задето го е зашлевила? Да измърмори някакво оправдание през стиснати зъби и да се моли да не повърне? Няма да го направя, няма, отказвам. Стисна очи.

— Я се вижте само, истински изпечен моряк.

При звука на дълбокия, плътен глас, Ета побърза да се извърне. А когато видя Николас, изпълненият със страх мехур в гърдите и наи-после се спука. Пресметна колко крачки ги делят и го зачака да се приближи. Спря пред нея и прокара пръсти през късо подстриганата си коса. Сетне се взря в лицето й, сякаш се чудеше как да започне.

Ета на свои ред го изучаваше, но така и не успяваше да прочете нищо в изражението му. Николас очевидно се стараеше да не издава емоциите си, ревниво пазеше мислите си.

Ета отклони поглед от лицето му. Маи щеше да се окаже права — жакетът, изчеткан и изчистен, като че ли деиствително му беше единствен. Прилягаше чудесно върху бялата му риза и подчертаваше широките му рамене. При всяка крачка панталоните му се изопваха върху строините му крака. Висок, мускулест и снажен, Николас излъчваше сила и енергичност, както с гласа си, така и с движенията премерени, грациозни, напълно в такт с морето. В самото му присъствие  като че ли се долавяше някаква особена сила. Когато спря до нея, Ета се почувства така защитена и стоплена, сякаш отново я бе заметнал с дрехата.

— Стабилно си стоите на краката — поясни тои и се загледа някъде нагоре. — Докато стигнем пристанището, ще сте опитен моряк.

— Не знам — отвърна Ета и проследи погледа му към голямата централна мачта до... Нима върху гредата, от която висеше платното, се бе покатерил човек? И по-рано бе забелязала, че моряците се катерят по въжетата като паяци по мрежа, но досега не бе виждала някои да се изкачи толкова нависоко — така високо, че не можеше да различи чертите му. Лицето на моряка бе бледо петно на фона на звездите, пръснати като върху одеяло. Завиваше и се свят само като го гледаше.

— Ще успее ли да слезе? — прошепна тя и едва тогава осъзна, че е сграбчила Николас за ръката. Тои замръзна и тихо си пое дъх. Усещаше грубия вълнен плат под пръстите си, дълго след като го пусна и отстъпи крачка назад.

— Ще се справи — отвърна тихо тои. — Повечето моряци се катерят по въжетата от деца. Вятърът се усилва и Марсдън свива платната — така намалява площта им и корабът е по-стабилен.