Кръвта на боговете [bg]

Октавиан се обърна към офицерите и видя, че го наблюдават внимателно.

- Е? - каза той, спомняйки си думите на Меценат за рим­ската арогантност. - Пуснете ме да вляза. Имаме много работа.

Двамата легати и трибуните им обърнаха конете си към ла­гера. Октавиан, Агрипа и Меценат яздеха един до друг по ши­роката улица. Гракх беше последен и се молеше на домашните си богове да не бъде убит този ден. Направо не можеше да по­вярва, че четирима висши офицери са излезли Да посрещнат Октавиан. Трябваше още в първия удобен момент да изпрати вест до трибуна Либурний.

Командирската палатка на Седми Победоносен беше голяма колкото едноетажна къща, бе поддържана от дървени греди с мрежа под тях и можеше да устои и на най-бурния вятър. Ок­тавиан влезе и видя дълга маса с купчина дебели пергаментови карти в единия край. Легат Силва забеляза накъде е насочено вниманието му и обясни:

- Пътища и планове за Партия, резултат от месеци работа. Разбира се, всичко това вече е пропилян труд. Така и не изразих съболезнованията си, Цезар. Трудно ми е да ти опиша скръбта, която изпитват хората за загубата ти. Бунтовете донякъде по­могнаха да не мислим само за убийството, но мъката все още я има и се усеща остро.

Октавиан сведе глава в знак на благодарност и отвърна:

- Засегна точно въпроса, по който дойдох тук.

Един легионер се появи с поднос с вино и вода. Октавиан изчака да поднесат питиетата и вдигна чашата си.

- Е, за Цезар. - Военните повториха тоста и той добави: - И за отмъщението за убийството му.

Флавий Силва едва не се задави.

- Обичаиш да говориш направо, а? каза той, след като се изкашля в юмрука си. Лицето му бе зачервено. - С тази цел ли дойде тук? Аз...

- Ти не изпълни дълга си, престъпи клетвата, която си по­ложил - рязко го прекъсна Октавиан и стовари юмрук върху масата. - Това се отнася и за двама ви! Бащата на отечеството е бил убит посред бял ден, докато вие сте пиели вино на Марсово поле и какво? Какво става после? Дали верните му войници са влезли в Рим и са поискали съд и екзекуция за убийците? Тръг­нахте ли към сградата на Сената? Не, не го направихте. Сенатът обявява амнистия за мръсните убийци и вие я приемате смире­но и се задоволявате само да поддържате реда в града, докато онези, които ги е грижа за правосъдието и честта, излизат на улиците! Колко е отвратително, че хората без власт трябва да се заемат с онова, което вие не сте направили - и после да видят как им вадите меч и служите тъкмо на онези господари, които са виновни за престъплението! Питаш ме защо съм дошъл тук ли, легат Силва? За да ти потърся сметка за провала ти!

Легионерът с виното вече беше побягнал. Двамата легати и трибуните се бяха дръпнали назад от масата, докато Октавиан ги ругаеше. Реагираха на думите му така, сякаш бяха удари на камшик, и забиха погледи в земята, изпълнени с ужас и срам.