Проклятието на инките [bg]

Изливащият се върху планините порой като че ли отслабна, докато дизеловият локомотив направи поредния завой и се спусна към коритото на река­та. Хелена беше съсредоточена в разговора си с дон Ерависто, но бе невъзможно да не забележи как по­соката на движение отново се променя. Теренът за­почна да се изравнява за първи път през последните петнайсет километра и през затворения прозорец ре­вът на река Урубамба се съревноваваше с тропота на дъжда, барабанящ по покрива на вагона.

- Защо ни дойдохте на гости в Перу? - попита дон Ерависто.

Образът на Уилсън проблесна в ума на Хелена.

- Винаги съм искала да посетя изгубения град на инките. Появи се възможност да разчистя графика си и ето ме тук. - Тя отпи глътка горещ чай. - А вие защо сте тук, дон Ерависто? На някакво празнен­ство ли?

Дон Ерависто се усмихна малко пресилено.

- Посещавал съм Мачу Пикчу безброй пъти през годините, сеньорита. - Той погледна някъде в дале­чината и докосна за момент малкия кръст през коло­саната си риза. - Най-голямата радост в живота ми е да идвам на това благословено от Господа място. Аз съм бизнесмен от Лима и това пътуване с влака до Мачу Пикчу е станало нещо като поклонение за мен.

- Поклонение? - учуди се Хелена.

Дон Ерависто кимна.

- Мачу Пикчу е духовно място. Тук мога да по­стигна единение със себе си, когато посещавам древ­ната цитадела на бога слънце Инти.

Споменаването на бога слънце изглеждаше странно предвид очевидно католическото възпитание на дон Ерависто.

- Като казахте единение, странно ми се вижда, че имате толкова много спътници - отбеляза Хеле­на. - Прилича ми повече на парти, отколкото на по­клонение.

- Колкото повече хора, толкова по-весело - отвър­на той. - Човек с моето положение не върши нищо сам. Имам хиляди подчинени в Перу и Южна Аме­рика. А с това идва и отговорността. Такава е кул­турата ни. Семейството е много важно, също като близките до сърцето приятели. Трябва да споделяме изживяното. - Той замълча за момент. - В хотела ли ще отседнете?

Хелена реши, че няма смисъл да лъже. Всеки от персонала на влака можеше да му каже какви са пла­новете ѝ за пътуването.

- Да, смятам да изкача някои от околните върхове, както и да посетя руините.

- Пътеките по околните хълмове са много коварни - каза дон Ерависто. - С пропасти, дълбоки стотици метри. Определено вдъхновяваща гледка, но през ця­лото време трябва да сте нащрек. - Той погледна към Чад, която седеше от другата страна на пътеката. - Но изглежда, че се намирате във вещи ръце.

Дон Ерависто се обърна и посочи един от по-мла­дите мъже от антуража си - красив господин в сив костюм и черна вратовръзка.

- Това е синът ми Даниел. Майка му беше амери­канка. Втората ми съпруга. - По изражението му си личеше, че много се гордее със сина си. - Ако ви е нужно каквото и да било, двамата сме насреща.