Виртуални вандали [bg]

— Някой от вас да се е чувал с Роб Фалк? — попита Дейвид.

Смотаняците го погледнаха все едно току-що е кацнал от друга планета.

— Фалк, бе, Роб Фалк — продължи Дейвид. — Учеше тук миналата година. Мисля, че посещаваше клуба по програмиране.

— Вярно, вярно — каза един от всезнайковците. Косата му имаше морковен цвят. — Не успя да се задържи на ниво и трябваше да напусне.

— Семейни проблеми — каза едно пълничко момче.

Онзи с главата от моркови го погледна надменно, сякаш искаше да каже „ако това изобщо означава нещо“. След което добави:

— Не съм го чувал нито лично, нито по имейла.

Дейвид погледна останалите, които вдигаха рамене.

— Опасявам се, че той не беше много… гъст… с никого — каза пълничкото момче.

— Обичаше да работи сам-самичък — рече онзи с морковоподобната глава.

Мат не посмя да погледне към Дейвид. Защото като чуеш подобно нещо от групичка компютърни темерути, се опасяваш, че ще избухнеш в смях.

Останалата част от деня обаче не бе забавна. За пореден път не успя да се добере до Кет Кориган. Зърна я само веднъж в коридора, и то от разстояние.

Докато отиваше към стола, Мат видя Санди Бракстън, който се бе забързал и му махаше.

„Какво му става на това момче? Подразни се той. Толкова ли се страхува, че ще се провали по история?“

— Ей, Мат! Да се видим веднага след обяда, става ли?

Мат го погледна стъписан.

— Възстановката на Атаката на генерал Пикет, помниш ли? — започна Санди. — Изясних я с д-р Феърли вчера. Приятелят на баща ми каза, че тя всъщност показва как покосяват Армистед и какво става след това. Страхотно, нали?

— Да, страхотно — съгласи се Мат.

В този миг Кет Кориган мина покрай тях, заобиколена от непробиваема стена от приятелки.

Мат се канеше да помоли Санди да седнат при тях, но богатото хлапе вече се изнасяше.

— Вече съм оставил дискетата в библиотеката — каза той. — Ще се видим там.

С безпомощно вдигане на рамене Мат влезе в стола, за да си вземе нещо за ядене.

Вървейки надолу по коридора, той осъзна, че не помни какво бе ял току-що на обяд. Струваше му се, че е било боб с телешко месо, но в устата му бе останал вкус като от пържена риба. „Май наистина трябва да опитам да си спомня какво беше — каза си той, — за да не го поръчвам друг път“.

Стигна до библиотеката, където Санди седеше и го очакваше с нетърпение. Влезе и г-н Петраца, преподавателят по библиотечно дело.

— Д-р Феърли ме упълномощи да ви кажа, че във връзка с дискетата, която сте оставили, можете да ползвате 6-а лаборатория. Ето ви съответния код.