Бунт [bg]

13

— Знаеше ли за това, лорд Стюарт?

Въпросът на графа на Ментийт се извиси над глъчката. Един по един мъжете седнаха около масата и вторачиха очи в Джеймс Стюарт, към когото беше отправен въпросът.

Главният стюард срещна изпитателния поглед на графа.

— Не, Уолтър. И за мен беше също такава голяма изненада, каквато и за теб.

— А ти, сър Робърт? — Ментийт насочи вниманието си към лорда на Анандейл. — Ти беше в Солсбъри за подписването на договора. Графът на Съри или епископ Бек не ти ли споменаха нещо за това? Или пък вие, Ваше преосвещенство? — обърна се той към епископа на Глазгоу, който стоеше замислен, с издадена напред брадичка, подпряна на ръцете му.

— Никой не знаеше за това — рече твърдо Джеймс.

— Някой тук вярва ли, че лорд Александър е направил подобно предложение на Едуард? — попита млад мъж с къдрава черна коса и напрегнато изражение на лицето. — Защото не мога да си представя, че той би предложил кралски брак, без да го обсъди с двора си.

— Да не искаш да кажеш, че англичаните лъжат, Джон?

Младият мъж седна обратно на мястото си и предизвикателно сви рамене.

— Може би.

В отговор се обадиха няколко гласа, но Робърт, който седеше с брат си в края на подиума в залата, продължи да наблюдава къдрокосия мъж, който беше говорил преди това. Беше се запознал със сър Джон преди година, малко след като младият мъж наследи графството Атъл. Графът, който беше и шериф на Абърдийн, имаше славата на луда глава, но за Робърт откритото му и честно държане беше приятна промяна в сравнение с предпазливото поведение на другите лордове, които познаваше. Джон беше женен за дъщерята на един от най-близките приятели на дядо му, здравеняка Доналд, граф на Мар.

Сега тъкмо той се обърна към зет си и извисявайки глас над другите, каза:

— Внимавай, Джон, не отправяй такива смели обвинения без доказателства. Лорд Александър беше разтревожен, а това беше естествено, от смъртта на последния си син. Дори след като накара мъжете в кралството да се закълнат във вярност на Маргарет, вниманието му беше съсредоточено върху перспективата да намери по-подходящ наследник и затова си търсеше съпруга. Не можем да знаем какво може да е предложил и на кого, докато се е чувствал несигурен.

Робърт усети, че Едуард се наведе към него и му зашепна на ухото: