Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
След представянето отведоха слугите в техните помещения и им дадоха на разположение следобеда да се настанят. Госпожа Бейтс и помощник-готвачката приготвиха вечерята, която бе поднесена веднага след като Джон се върна от града. Кати беше цял ден на крак. Въпреки че не я помолиха за помощ, тя искаше да облекчи възрастната жена, но без да се натрапва. На следващия ден тя щеше да се върне към задължението си да надзирава прислугата.
Когато видя Кати в кухнята с престилка, Джон се засмя. Той я хвана за ръката и почти я завлече нагоре по стълбите до стаята си.
— Ти, скъпа моя, не трябва да прислужваш. Вече не се изисква от теб да помагаш на госпожа Бейтс. Ти трябва да бъдеш в услуга само на един човек от тази къща — подразни я той, — и това съм аз.
Отведе я до едно кресло и внимателно я настани.
— А сега ще ти обясня какво да правиш, когато ме няма вкъщи.
Кати вдигна глава и го погледна. Изненада я значението, което той отдаваше на този въпрос. До този момент й разрешаваше да прави както си иска и тя редовно бе помагала на госпожа Бейтс.
— Първо — започна Джон, — прислугата ще те уважава, само ако не се мотаеш сред тях.
Той се усмихна на недоверието й.
— Не искам да те излагам на клюки, затова си направих труда да освободя почти всички и да ги заменя с хора, които не познават произхода ти и предишното ти положение тук. А госпожа Бейтс ще се погрижи да пусне слуха, че сме женени, както я помолих.
Кати затаи дъх и закри уста с ръка от изненада. Нима той наистина си мислеше, че подобна измама може да остане неразкрита? Не знаеше какви планове крои, но се усмихна на мисълта, която изведнъж й хрумна.
Дали пък не таеше намерението да се ожени тайно за нея? При тази възможност сърцето й подскочи.
— Родителите ми ще се върнат след десет дни.
Джон започна да се съблича за банята си.
— Те трябва да те приемат като моя избраница. Разменихме няколко писма — те напълно приемат желанията ми. Можеш да правиш каквото си пожелаеш и да ходиш където искаш, но се надявам да спазваш етикета.
Кати изчака той да продължи, но след като не го направи, тя се изправи и застана пред него.
— И какъв е, би ли ми обяснил, този етикет? — изсъска тя, раздразнена от пълното пренебрежение към собственото й мнение по въпроса. Цял живот ли смяташе да й нарежда и да очаква тя да изпълнява безапелационно заповедите му? Беше я направил своя любовница против волята й и я беше надзиравал съвсем до скоро, докато тя му беше казала да я люби. Или приемаше желанието й за съгласие завинаги да остане в това положение?
Когато срещна огнените му сини очи, изражението й се смекчи. Беше податлива поради липса на опит, но иначе беше интелигентна и волева натура. Реши да го успокои само толкова, колкото намери за добре.
— Един момент, скъпа — помоли Джон. — Не исках да те обиждам със слуха, че сме женени и с предупреждението да се държиш като дама. Може би трябваше да намеря по-подходящи думи, но… предполагам, че съм твърде недодялан, за да разбера, че ти вече си дама и винаги си спазвала етикета. Исках само да те помоля да не вършиш слугинска работа, това е всичко.
Той се пресегна и я придърпа към себе си. Прегърна я.
— Искам само да си щастлива — прошепна в ухото й. — Желая те и се надявам след време и ти да ме желаеш. Ще направя всичко възможно по-лесно да свикнеш с това положение, но трябва и ти да ми помогнеш.
— Обичаш ли ме, Джон? — попита тя, сама изненадана от смелостта на въпроса си.
Тя в мига съжали, че е изрекла тези думи. Всъщност невинността й не стигаше до там. Даваше си сметка, че физически привлича Джон и поради това той я бе направил своя любовница. Но когато ставаше въпрос за любов и семейство, Кати знаеше, че изобщо не влизаше в сметките. Не беше със съответното социално положение и, дори по-важно от това, мъжете никога не се женеха за любовниците си. Просто нямаше защо.
Джон я прегърна и я притисна до себе си. Няколко минути той я задържа мълчаливо в прегръдката си. Кати усети как очите й се пълнят със сълзи. Опита се да ги задържи. Не биваше да плаче и да показва на Джон колко е уязвима.
Когато отвори уста да й отговори, гласът му едва се долавяше.
— Много ми се иска да съм свободен да ти кажа, че те обичам, Кати — започна той. — Но любовта е свързване за цял живот. Страхувам се, че никога няма да мога да ти го предложа.
Той я пусна и започна да пълни ваната с горещата вода, оставена пред вратата.