Смъртта на Плъха

Думите ми го зарадваха, вратът му се дръпна назад като кран, в който рязко си пуснал водата, и устните му се разтеглиха в усмивка.

— Откъде си ти, братко?

— Оттука съм — казах. — Защо?

— Не съм те виждал на нашите сбирки. Но никога не е късно. Новото вино иска нови мехове, за да може да ферментира. Откъде знаеш името ми?

— От госпожица Ефросина Пиперкова — казах тихо и зачаках, онова, дето не стана преди малко, да се случи сега.

Но и този път не би.

— А, сестра Ефросина. Свястна жена е тя. В нея има и от Марта, и от Мария, но повече от Мария, която е солта на света.

— Свястна е — съгласих се. — И много страда за брат си.

Той извади дясната си ръка и се прекръсти.

— Лека му пръст! Да почива в мир. Дано се прероди в по-кротка твар, та да се успокои душата му.

— Вие познавахте ли го?

— Познавах го, братко, познавах го. Опак човек, да ми прости господ. Един-единствен път съм вдигнал ръка на някой и то беше на него.

— Така ли! А аз мислех, че той и на мравката път е струвал.

— Измамна е човешката природа. Грешни сме ние, хората.

— Сестра му обаче не мисли така.

— И тя е грешна, братко. Всички сме грешни, запомни го. Затова учителят ни призоваваше да се смиряваме и да славим господа бога.

— А бе грешни, грешни, ама да изгорим в пламъци не съм съгласен.

— Бог отсъжда, не ние. Има рай, има и ад. Има и прераждане — и който е грешил в предишния си живот, ще носи кармата си в следващия.

— Какво пък толкова ще е сгрешил Димитър Боцев! Цял живот се е трудил за изкуството — това не е ли достойно?

Кръстьо Бараков измъкна от джоба си мръсна връвчица и взе да я навива около пръстите си.

— Не те знам какво работиш, братко, но достойнството на човека се измерва не с професията, а с това как служи на Бога. И най-простият кундурджия може да се извиси повече и от най-големия учен, ако приеме Христовото учение в сърцето си.

Сведох глава, сякаш размишлявах над мъдрите му думи, а в действителност се чудех как да го изтръгна от олимпийското спокойствие и да го накарам да пропее.

— Нали господ е казал „Не прелюбодействай!“

— Казал е, братко, казал е.

— А ти защо прелюбодействаш със сестра Ефросина?

Той спря да навива връвчицата и погледът му ме обходи от главата до обувките.

— Ето как външността може да лъже. Понякога истината е на повърхността, както при скулптурата, друг път е в сърцевината — както в бисерната мида. Но какво прави мидата с песъчинката, която влиза в нея и разранява плътта й? Обвива я с обич и я превръща в ценен бисер. Затова не бива да позволяваме на омразата да ни обсебва, братко, а обратно — трябва да обвиваме враговете си с обич и така да ги превръщаме в богатство.