Фани Мае

Чео, Пан Спечито със замразено его, гледаше отвъд горичката към залязващото над морето слънце. Хубаво е, че има такова море тук на Идеалния Свят, мислеше си той. От кулата, която Млис бе заповядала да издигнат в средата на градчето от по-малки постройки, се разкриваше и великолепна гледка към далечната равнина и планинските масиви отвъд нея.

Силен вятър духаше откъм лявата му страна и пилееше жълтата му коса. Носеше зелени панталони и отворена на врата риза в златисто и сиво. Дрехите предаваха едва доловим странен вид на хуманоидната му фигура, разкривайки тук-там релефите на необичайни за човешкото тяло мускули.

Лека усмивка на задоволство играеше по устните му, но очите му оставаха безизразни. Въпреки че хирургическата операция по замразяването на егото бе позагладила ръбовете им, те си оставаха многостранните, подобни на шлифовани диаманти очи на Пан Спечи. Те наблюдаваха движенията на множество разумни далеч долу, които пъплеха дребни като насекоми по улици и мостове. Едновременно с това докладваха за всяко движение в небето над главата му — полетът на ято птици в далечината, тънките ленти на перестите облаци — и възприемаха панорамата на морския залез и очертанията на парапета, на който се бе облегнал.

Трябва да успеем, помисили си той. Погледна към древния хронограф, който Млис му бе дала. Доста грубо изработено съоръжение, но показваше вярно часът на залеза. Все пак щеше да им се наложи да се изключат от системата на мозъчните часовници на Таприсиотите. Грубото съоръжение показваше, че остават още два часа до следващия контакт. S-контролните уреди ще са по-точни, разбира се, но не му се мърдаше оттук. Вече не могат да ни спрат. И все пак, не можеха ли наистина? Тогава се замисли за Маккай. Как бе открил агентът на БюСаб това място? И как бе успял да стигне дотук? Точно сега Маккай беше в хидробола заедно с Кейлбана — явно като примамка. Примамка! Защо?