Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Синините и драскотините го доказваха.
Майка му обаче едва ли би изпаднала във възторг, ако знаеше, че позволява на Елена да го връзва за леглото и да го налага по задника с четка за под. Но пък самата тя винаги казваше, че целта оправдава средствата.
Такава си беше, практична до дупка.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня. Елена отиде да го вдигне, после му подаде слушалката.
— Генерал-майор Савина Мартова — каза студено тя, превключила на работен режим. — Търси депутата.
Той взе с въздишка слушалката. Тази жена винаги уцелваше безпогрешно момента. Сигурно беше научила вече за неуспешния атентат и се е чудила защо не се е обадил да докладва подробно. Програмата за следващите дни беше повече от напрегната — и по двата им проекта — чак до официалното запечатване на Чернобил. Нищо не можеше да се обърка.
Николай премести тежестта си и примижа от смъденето по насинения си задник.
— Имаме проблем, Николай — изпревариха го отсреща.
Той въздъхна отново.
— Какво има, майко?
22:50
Вашингтон
Грей носеше на ръце детето и подтичваше през предния двор. Студената септемврийска нощ само подчертаваше трескавата топлина, която се излъчваше от момичето. Кожата й пареше през ризата му. Температурата й се беше повишила още повече, докато рисуваше по стената, а когато Грей взе парчето въглен от ръката й, тя се срина като кукла с отрязани конци. Беше в съзнание, но очите й гледаха празно, а крайниците й бяха неестествено вдървени, пак като на кукла. А и восъчният цвят на лицето подсилваше допълнително това впечатление.
Грей докосна лицето й, спря поглед върху финия рисунък на късите й мигли.
„Кой би могъл да стори такова нещо на дете?“
Трябваше да я изведат на сигурно място.
Грей вдигна поглед към небето. Самотен черен хеликоптер военен модел летеше ниско над улицата. Друг кръжеше лениво в далечния край на пресечката. Трети обикаляше над парка зад тях.
Триангулираха позицията им.
Седанът им си стоеше на входната алея, където го бяха оставили. Лука и хората му бяха с три еднакви високопроходими форда, паркирани по-надолу на улицата. Водачът на циганския клан вече беше събрал хората си. Раздаваше заповеди на цигански и сочеше ту насам, ту натам — инструктираше ги как да се разделят. Трима тръгнаха пеша към парка, където отново щяха да се разделят. Други двама пресякоха на бегом улицата и хлътнаха между две къщи. Някакво куче се разлая ядосано.
Ковалски и Елизабет бързаха към линкълна на алеята. Елизабет говореше по телефона.
Пейнтър вървеше към малка кола, паркирана до тротоара — тойотата на един от пазачите. Грей тръгна след него. Пазачът, когото хората на Лука бяха освободили преди малко, вече седеше зад волана.
Пейнтър отвори задната врата и се обърна да поеме детето от Грей.
— Направо изгаря — каза Грей.
Пейнтър кимна.
— Да се измъкнем веднъж и ще я види лекар. Вече се обадих на Кат и Лиза да тръгват към централата.
Лиза Камингс беше опитен лекар с докторат по физиология. Освен това беше гаджето на шефа. Капитан Кат Брайънт беше служител на Сигма и експерт по разузнаване и координация. Тя щеше да ръководи операцията на терен.
— Преди това обаче — каза Пейнтър, вдигнал поглед към небето, докато се настаняваше на задната седалка с болното дете в ръце — трябва да пробием кордона.
Надолу по улицата един от фордовете потегли с изгасени светлини. Другият направи обратен завой и пое с висока скорост в противоположната посока, профучавайки покрай тойотата на Пейнтър.
— Да се надяваме, че планът ще сработи — каза Грей. Преди да тръгнат, Пейнтър беше накарал Лука да донесе един от приемниците „Кобра“, с чиято помощ бяха открили момичето в Националния мол. Както се беше надявал, устройствата се оказаха една идея посложни — можеха и да предават, не само да приемат. Пейнтър показа на Лука как да ги превключи така, че да излъчват определен сигнал, вместо да го „търсят“. На свой ред Лука инструктира хората си. И сега те се движеха в различни посоки, като всеки излъчваше чрез радиото си сигналната сигнатура на момичето, чертаейки дузина различни следи, между които преследвачите да избират — а и техните сигнали навярно бяха по-силни от сигнала, който излъчваше малкият микропредавател на детето. Под прикритието на тази радиокакофония Пейнтър се надяваше да изведе необезпокояван момичето до подземните бункери на централното командване. Там лесно щяха да изолират сигнала й и да я държат в безопасност.
Грей тръгна към линкълна. Ковалски беше запалил двигателя и подаваше нетърпеливо газ. Двамата щяха да поемат към международното летище „Рейгън“. Грей се замисли за нарисуваната с въглен скица на Тадж Махал. Прословутият мавзолей се намираше в Индия, страната, където д-р Полк е бил видян за последно. Още преди появата на момичето, Грей беше решил да разшири разследването в тази посока и да проследи стъпките на професора там. Тайнствената рисунка само затвърди решимостта му.