Самотният скиор
- Автор: Инис Хемънд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богомил Бенев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният скиор». Краткое содержание книги:
Енглес ми хвърли бърза, прикрита усмивка. Аз налях чашите. Джо започна да говори за своята фокусна точка. Енглес слушаше с половин ухо. Очите му не се отделяха от едно очукано огледало, което висеше на стената в другия край на бара. Отначало помислих, че тайно проверява дали външният му вид е в ред. Той най-щателно следеше тоалета си, когато наоколо имаше жени. Но след това забелязах, че Енглес не би могъл да види себе си в огледалото. В него се отразяваше само групичката около печката.
Извих леко глава и видях, че Мейн също наблюдава малкото огледало. Джо продължаваше да скача от мисъл на мисъл за значението на злитовията от гледна точка на операторската работа. Енглес дори и не се опитваше да дава вид, че разговорът го интересува. Той наблюдаваше Мейн и в тъмните му очи се четеше нещо между забавление и възбуда.
По едно време Мейн стана и дойде на бара. Движенията му бяха доста спокойни, но това беше преднамерено спокойствие. Той и Енглес, застанали един до друг, бяха почти еднакви на ръст, въпреки че Енглес изглеждаше малко по-нисък поради леко приведените си рамене. Джо млъкна за момент, за да си поеме дъх, и Мейн каза:
— Тъй като вие се присъединявате към нас в това отшелническо гнездо, мистър Енглес, надявам се, ще приемете да пийнете с мен.
— С удоволствие — отвърна Енглес.
Мейн напълни чашите, отбеляза с тебешир на дъската, че това е за негова сметка, покани Керамикос и Валдини при нас, с една дума, започна да се държи като най-очарователния и непринуден домакин, говорещ занимателно и свободно за преимуществата на пътуването със самолет през мирно време в сравнение с военните условия.
— Но война или мир — продължаваше той — аз не мога да свикна с излитането — с онази половин минута на несигурност, когато очите не могат да се фокусират върху книгата, която четеш, и ти става топло и чуваш само грохота на двигателите, докато земята препуска бясно под илюминаторите все по-бързо и по-бързо, а след това изведнъж се отдръпва назад и изчезва.
Джо, който нямаше нищо против да млъкне, за да пийне още една чашка, задълба отново в първоначалния разговор:
— Енглес, на всяка цена държа да се разберем за едно нещо, преди да продължа с пробните снимки. Ще снимаме ли или няма да снимаме…?
— Според мен — прекъсна го Мейн — известно време няма да имате голяма възможност за операторска дейност. Я вижте какво е навън. — Той сочеше с пръст към прозореца и всички се обърнаха натам.
Бе притъмняло още повече. Вятърът вдигаше снега, преди да е докоснал земята, и го въртеше на стълбчета като понесен от вихрушка. След това изведнъж милионите малки, блъскащи се снежинки като че ли се подреждаха в боен ред и се хвърляха в атака срещу дърветата от другата страна на злитовията. Цялата хижа се разтресе от първия пристъп на вятъра. Той захвана да вие и беснее по наклонените стрехи, изглежда, твърдо решен да я отскубне от Кол да Варда и да я запокити нейде из вселената. Вятърът се вкопча в боровете и започна да ги тресе така, както териер подмята плъх. Снегът се сгромолясваше на огромни бали от виещите се като камшици клони. Една снежна вълна премина по земята и се сгромоляса върху пъртината на злитовията. След това вятърът насочи силата си само в една посока и подгони снежинките почти хоризонтално.
— Изглежда, ще се наложи да прекараш нощта тук, Карла — каза Енглес.
Тя се усмихна:
— В такъв случай ще бъдеш ли така любезен да ми отстъпиш твоята стая?
— Не се безпокойте, мистър Енглес — обади се Валдини. — Тя има толкова благородна душа, че няма да настоява да спите тук долу.
Последва напрегната тишина, която Карла разчупи със своя смях:
— Не обръщай внимание на Стефан — обърна се тя към Енглес. — Той просто ревнува, нищо повече.
— Ревнува! — В очите на Валдини проблесна жестокост и той ги вторачи в Мейн. — Да, аз ревнувам. Знаете ли какво значи да ревнуваш, мистър Мейн? — Гласът му беше опасно учтив и аз още веднъж усетих, че под маската на любезността се крият опасни чувства.
Нов пристъп на бурята разтресе хижата. Вятърът се замята из върховете на боровете, като събори и последните остатъци от сняг. Дърветата останаха да стърчат голи и черни в сивия, напръскан с бели точици хаос.
— Имаме късмет, че не сме сега на глетчера, нали, Блеър? — обърна се към мен Мейн, а след това додаде към Енглес: — Знаете ли, че вчера за малко щяхте да загубите вашия автор на сценарии?
— Чух, че му се е случила някаква неприятност, когато бил на ски — отвърна Енглес. — Какво е станало?
Мейн разказа своята версия за случката. Толкова добре извърташе нещата, че аз го слушах с известно възхищение. Енглес щеше да има възможност да научи истината по-късно.