На лов за Зеления принц

Козела разкъса плика със зъби, разгъна с размах листа и прочете.

„Благодаря! Не се сърди! Разбери ме! Винаги ще мисля за теб! Сбогом!“ Габи.

Козела смачка хартиите на топка и ги хвърли през прозореца. Още една страница от объркания му живот беше затворена безвъзвратно. Какво се криеше зад новата, която се готвеше да разгърне? „Спри да се самозалъгваш, изкуфял идиот! Пред теб няма нищо. Нови бягства и тягостни старини, на какво бъдеще се надяваш, Козел?“ Натисна газта до ламарината и като побеснял се понесе на юг… Ще мисля утре, други ден… някога… Само не днес, на 31 декември, края на първата година от новия век…