Дунавският лодкар
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #65
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дунавският лодкар». Краткое содержание книги:
Малко след това на мостика нахълтаха полицаите и пиратите се предадоха без никаква съпротива. Стефан Ладков се спусна към каютите. Само на една от тях вратата беше заключена. Той връхлетя върху вратата с цялото си тяло и се спря на прага обезумял.
Освободената Неша се хвърли в обятията му!
Глава деветнадесета
Епилог
Процесът срещу дунавската банда мина незабелязано поради избухването на Руско-турската война, която донесе освобождението на многострадалния български народ. Бандитите си получиха най-после заслуженото, бяха обесени за многобройните им престъпления.
Тъй като Ладков не можеше да се върне в България, младата двойка се установи временно в Гюргево. Когато през месец май 1877 година Русия официално обяви война на Турция, Стефан Ладков бе един от първите, които влязоха в редовете на руските войски, за да се бори заедно с тях за освобождението на родината си.
Още с превземането на Русчук, Неша се прибра в къщата на мъжа си. След освобождението на България двамата заживяха спокойно и щастливо. Ладков отново се залови с лодкарството, а тя — с къщата и с отглеждането на трите им рожби.
Карл Драгош остана най-добрият приятел на младото семейство. Когато слизаше по Дунава, той не пропускаше случай поне веднъж в годината да им гостува. Играеше си с децата и с важен вид раздаваше полезни съвети за тяхното възпитание.
Отличен познавач на Дунава, Стефан Ладков си извоюва добро име на кормчия сред дунавските речни дружества и стана водач на техните кораби и шлепове. Това му позволяваше да минава често през Будапеща, където се срещаше със своя добър приятел Карл Драгош.
Най-малкият син на Стефан Ладков завърши юридически факултет и зае висок пост в управлението на страната. Вторият син стана рибар, но не с въдицата както баща си, а с мрежи, модерни уреди и плавателни съдове. Той стана един от големите търговци на риба и с неуморим труд и постоянство успя да спечели голямо състояние. Третият — най-големият, наследи професията на баща си.
Макар и с различни професии, синовете на Ладков останаха завинаги привързани към родната къща. Те обожаваха родителите си и като тях изпитваха голяма любов към родината си, към България, готови винаги на всякакви жертви за нея.