Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че сте в безопасност, господин Морис. Проклето място.
Оуен потупа момчето по рамото.
— Мините не са толкова лоши, Хю, макар да не са по вкуса на всеки човек.
— Заклевам се в Исус Христос, че няма да сляза отново долу — каза момчето с тържествен глас. Думите му прозвучаха като обет, а не като богохулство.
Докато говореше, ремъчният скрипец издигна на повърхността още няколко души. Единият от тях, висок и слаб мъж с червено лице, изрева:
— Чух това, Хю младши, и да не съм го чул пак. За да спреш да хленчиш, веднага ще те сваля отново в мината.
Малкото личице на детето пребледня от ужас. Разтреперано, но решително, то заяви:
— Не, татко, няма да сляза.
— Аз съм твой баща и ще правиш, каквото ти кажа — изръмжа мъжът. Като пристъпи напред, той се протегна към ръката на Хю.
Момчето изпищя, побягна и се скри зад Оуен.
— Моля ви, господин Морис, не му позволявайте да ме свали долу.
Оуен меко каза:
— Момчето за малко да се удави, Уилкинс. Нуждае се от топла храна и легло, а не отново да бъде спуснато в рудника.
— Това не е твоя работа, Морис. — Уилкинс наново се опита да хване детето, като политна при рязкото движение.
Лицето на Оуен помръкна и доби хладно изражение.
— Пиян си. Остави момчето на мира, докато изтрезнееш.
Миньорът избухна като барут, размаха костеливи юмруци и закрещя:
— Не ми казвай какво да правя със сина си, лицемерно методистко чудовище.
Оуен ловко отскочи встрани. После, с видимо задоволство, повали нападателя си с добре премерен удар в челюстта. Докато Уилкинс лежеше зашеметен на земята, Оуен коленичи до детето.
— Ще дойдеш у дома за чаша чай, Хю — нежно каза той. — Татко ти е в лошо настроение днес.
Никълъс потрепери от нещастното изражение върху лицето на момчето, напомнящо му за собственото му детство. Начинът, по който Оуен разговаряше с Хю, накара Никълъс да се замисли за преподобния Морган.
Не успял още да се отърси от спомените, той се извърна и видя Уилкинс да залита към тях, стиснал в ръката си миньорската кирка с къса дръжка. С лице, изкривено от ярост, той вдигна кирката и замахна към Оуен.
Никълъс пристъпи напред и изтръгна кирката от нападателя, изви ръката му с такава сила, че Уилкинс отново се свлече на земята. Без да спира да крещи, миньорът се мъчеше да се изправи на крака.
Никълъс изрита мъжа в корема и отново го просна по гръб. После взе кирката и опря острието на тежкия метален инструмент в гърлото на Уилкинс. Миньорът миришеше на евтино уиски. Сега не беше способен да уплаши и дете.
— Имам едно предложение за теб — студено изрече Никълъс. — Момчето е упорито, рудникът не му харесва, така че очевидно няма да слезе заради теб. Мога ли да го взема, да кажем, за двадесет гвинеи? Толкова то ще спечели за цяла година работа и няма да се налага да даваш пари за храна и дрехи.
Уилкинс замига объркано, после изръмжа:
— По дяволите, кой си ти?
— Аз съм Абърдар.
Лицето на Уилкинс се изкриви от гняв. И макар да беше в опасно положение, той изсъска:
— Нима циганинът предпочита малки момчета? Затова ли съпругата ти не остана при теб?
Никълъс стисна конвулсивно дръжката на кирката и с усилие потисна желанието си да прониже с острието гърлото на мъжа.
— Не ми отговори дали ще приемеш парите за сина си — изрече той, когато възвърна самообладанието си. — Двадесет гвинеи, Уилкинс. Помисли колко уиски можеш да си купиш с тези пари.
Споменаването на парите накара миньора да замълчи. След кратко обмисляне той отвърна:
— Ако искаш копелето, можеш да го получиш за двадесет и пет гвинеи. Господ знае, че той не струва и пет пари. Не прави нищо освен да хленчи, да се оплаква и да иска още храна.
Никълъс хвърли поглед към насъбралите се около тях миньори, които мълчаливо наблюдаваха сцената.
— Всички сте свидетели на факта, че господин Уилкинс доброволно се отказа от правата си върху своя син Хю за сумата от двадесет и пет гвинеи.
Много от случайните свидетели кимнаха. Израженията им показваха отвращение към мъжа, който щеше да продаде собствения си син.
Никълъс вдигна кирката и Уилкинс успя тежко да се вдигне на крака.
— Кажи къде да те намеря. Ще ти изпратя парите тази вечер. Моят управител ще ти даде да подпишеш разписка за момчето.
След като Уилкинс кимна, Никълъс хвърли встрани кирката и каза с кадифен глас:
— Сега, като си станал, искаш ли да изсипеш още клевети по адрес за личния ми живот? Не съм въоръжен — можем да обсъдим изявленията ти като мъже.
Макар миньорът да имаше физическо преимущество пред Никълъс, той извърна поглед встрани. Шепнешком, така че само Никълъс да може да го чуе, промърмори: