Трафик

— Класическата вероника.

Бош се обърна. Беше Капетильо, който държеше тънка папка в едната си ръка.

— Моля? — рече Хари.

— Верониката. Знаеш ли нещо за коридата? За борбата с бикове?

— Никога не съм ходил.

— Истинска прелест. Ходя поне четири пъти в годината.

Нищо не може да се сравни с нея. Футбол, баскетбол, нищо. Верониката е това движение. Той хитро отклонява рогата. Знаеш ли, в Мексико борбата с бикове се нарича фестивал на смелостта.

Бош погледна към папката в ръката на детектива. Капетильо я отвори и му подаде тънка купчинка документи.

— Това е всичко, което имаме за последните десет дни — каза детективът. — Много от вашите мексиканци, американските граждани с мексикански произход, не съобщават за изчезнали лица в полицията. Културен феномен. Повечето просто не вярват на ченгетата. В много случаи, ако някой не се появи, те просто решават, че е отишъл на юг. Доста хора са тук незаконно. Те не биха се обадили в полицията.

Бош се справи с купчинката за пет минути. Никое от описанията на хората в докладите не отговаряше на Хуан Доу №67.

— Ами някакви телекси, искане на справки от Мексико?

— Това вече е друго. Официалната кореспонденция държим отделно. Мога да погледна. Защо не ми кажеш какво преследваш?

— Преследвам едно предчувствие. Имам труп без никакви документи. Смятам, че мъжът може да е дошъл някъде отдолу, примерно от Мексикали. Това е още по-голямо предположение от всичко останало.

— Стискай палци — каза Капетильо и пак напусна оградената кабинка.

Бош отново се вгледа в плаката и забеляза, че лицето на матадора не издаваше никаква нерешителност или страх, а само концентриране върху рогата на смъртта. Погледът на бикобореца бе притъпен и бездушен като на акула. Капетильо се върна бързо.