Кръстът на Мориган
- Автор: Робертс Нора
- Серия: circle trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстът на Мориган». Краткое содержание книги:
Всичко тече, всичко се променя, но не и вечната борба между Доброто и Злото. С помощта на портал във времето Хойт Маккийни от далечната 1128 година се пренася в съвременен Ню Йорк. Той е дошъл за помощта на своя брат Кийън срещу могъщата кралица на вампирите Лилит, чиято цел е да завладее света. Кийън приема предизвикателството. Към тях се присъединява неустоимо красивата Глена. Те са само част от Кръга, призван да спаси света от Лилит и последователите й. Всеки един от кръга е надарен с уникални способности, необходими за да победят. Останалите трима сами ще ги намерят, ала докато се готвят за трудната битка, между харизматичния Хойт и огнената Глена пламва любов, по-силна от магия…
Когато мечът преряза врата му, от него не остана нищо друго, освен кръв и пепел.
В настъпилата тишина Мойра падна на колене, чувствайки ужасен световъртеж. Ларкин се наведе към нея и плъзна ръце по тялото й, по лицето й.
— Ранена си. Кървиш.
— Не е страшна — „Първата ми битка“, помисли си тя. Беше оцеляла. — Ти?
— Никоя и друга драскотина. Можеш ли да станеш? Ще те нося.
— Мога. Не е нужно да ме носиш. — Все още на колене, тя вдигна поглед към мъжа, който бе изскочил от мрака. — Спасихте живота ми. Благодаря. Мислех, че идваме да ви открием, но съм благодарна, че вие първи стигнахте до нас. Аз съм Мойра, бяхме пренесени в този свят от Танца на боговете.
Той просто остана загледан в нея за миг, който й се стори безкрайно дълъг.
— Трябва да се върнем, да влезем на закрито. Тук не сме в безопасност.
— Името ми е Ларкин. — Братовчед й му подаде ръка. — Биеш се като демон.
— Прав си. — Кийън стисна ръката му за миг. — Да ги заведем в къщата — каза той на Хойт и хвърли поглед към Глена. — Дошли сте с коня ми. Добре сте се сетили. Тя може да се качи зад Глена.
— Ще вървя — възрази Мойра, но бе повдигната и качена на коня.
— Да тръгваме! — припряно настоя Кийън. — Хойт, стой до дамите. Аз съм зад вас.
Хойт докосна шията на жребеца, когато застана до тях и вдигна поглед към Глена.
— Седиш стабилно на кон.
— Яздя от четиригодишна. Да не сте посмели отново да тръгнете без мен. — Тя се обърна назад към Мойра. — Аз съм Глена. Радвам се да се запознаем.
— Самата истина е, че никога в живота си не съм се радвала толкова да се запозная с някого.
Докато конят вървеше, Мойра се осмели да погледне назад. Не видя да ги следва. Сякаш бе изчезнал в мрака.
— Как се казва воинът, който дойде преди вас?
— Навярно имаш предвид Кийън. Мъжът отпред е Хойт. Братя са, има доста неща за обясняване. Но едно е сигурно — току-що оцеляхме след първата битка. И сритахме задниците на доста вампири.
Мойра изчакваше. При нормални обстоятелства би се чувствала като гостенка и би се държала подобаващо. Но знаеше, че случаят далеч не е такъв. Двамата с Логан бяха воини в съвсем малка армия.
Може би бе наивно, но изпитваше облекчение, че не е единствената жена.
Седеше в чудната кухня на голямата къща. До печката стоеше мъж с внушителен ръст и катраненочерна кожа, зает с готвене, но тя не мислеше, че е слуга.
Наричаха го Кинг, ала явно не притежава титла. Беше обикновен човек, като другите. Воин като нея.
— Ще те превържем — каза Глена. — Ако искаш първо да се измиеш, ще те заведа горе.
— След като всички се съберем тук.
Глена наклони глава.
— Добре. Не знам за вас, но аз бих пийнала нещо.
— Готов съм да убия за питие — каза Ларкин с шеговита усмивка. — Всъщност май вече го направих. Честно казано, не ти вярвах. — Докосна ръката на Мойра. — Съжалявам.
— Няма значение. Всички сме живи — това е важното. — Вдигна глава, когато вратата се отвори. Но влезе Хойт, не онзи, който се казваше Кийън. Все пак тя се изправи.
— Не ви благодарихме, както подобава, за това, че ни се притекохте на помощ. Бяха толкова много. Губехме битката, преди да дойдете.
— Чакахме ви.
— Знам. Мориган ми показа лицето ти. И твоето — обърна се тя към Глена. — В Ирландия ли сме?
— Да.
— Но…
Мойра просто сложи ръка на рамото на Ларкин.
— Братовчед ми мисли, че Ирландия съществува само в приказките. Ние сме от Галия — страна, която боговете са създали от шепа ирландска земя, за да се развива в мир и да бъде управлявана от потомци на великия Фин.
— Ти си ученият.
— Е, безспорно обича книгите. Това не е лошо — каза Ларкин, след като отпи глътка вино.
— А ти си дареният с много образи — добави Хойт.
— Сигурно става дума за мен.
Когато вратата отново се отвори, Мойра почувства вълна на облекчение.
Кийън погледна първо нея, а после Глена.
— Трябва да се погрижиш за нея.
— Не искаше да помръдне оттук, преди да се събере цялата компания. Остани да допиеш виното си, Ларкин. Мойра, ела горе с мен.
— Имам толкова много въпроси.
— Ние — също. Ще поговорим на вечеря.
Глена хвана ръката й и я поведе към вратата. Кийън си наля питие и се отпусна на масата. Ризата му бе изцапана с кръв.
— Често ли водиш приятелката си на непознати места?
Ларкин отпи още глътка вино.
— Не ми е приятелка, а братовчедка. Освен това истината е, че тя ме доведе тук. Имала мистериозно съновидение — или нещо подобно, — което не е необичайно за нея. Има богато въображение. Беше твърдо решена да дойде тук и не можах да я разубедя. Онези същества нахлуха в Галия. Убиха майка й. — Отпи нова голяма глътка. — Погребахме я тази сутрин, ако времето тук съвпада с нашето. Разкъсали я на парчета пред очите на Мойра.