Кой се страхува от мрака
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кой се страхува от мрака». Краткое содержание книги:
— Лин ли? — попита Кели.
— Да. Това е вашата камериерка.
Тя го погледна скептично.
— Ясно.
Двете жени се отдалечиха по слабо осветения коридор.
— Платихте прекалено много — каза Кели.
— Колко струва сигурният покрив над главата ви?
— Не съм сигурна, че този хотел е подходящ.
— Ще трябва да се задоволим с него, докато не измислим нещо по-добро. Не се бойте. Господин Кингсли ще се погрижи за нас.
Стигнаха номер десет, Даян отключи и влязоха. Стаичката изглеждаше и миришеше така, сякаш много отдавна не е била обитавана. Завивките на двете легла бяха смачкани. До надрасканото бюро имаше два разнебитени стола.
Кели се огледа.
— Може да е малка, но определено е грозна. Басирам се, че никога не е чистена. — Докосна една от възглавниците и във въздуха се вдигна прах. — Кога ли е починала онази Лин?
— Тук сме само за една нощ — успокои я Даян. — Още сега ще се обадя на господин Кингсли.
Отиде при телефона и набра номера, отпечатан върху визитката, която й беше дал Танър.
— Танър Кингсли — още на първото иззвъняване отговори той.
Даян облекчено въздъхна.
— Господин Кингсли, обажда се Даян Стивънс. Извинете, че ви безпокоя, но двете с госпожа Харис имаме нужда от вашата помощ. Някой се опитва да ни убие и изобщо не разбираме какво става. В момента се крием.
— Много се радвам, че се обаждате, госпожо Стивънс. Бъдете спокойни. Току-що открихме какво стои зад всичко това. Повече няма да имате проблеми. Уверявам ви, че отсега нататък двете с госпожа Харис ще сте в пълна безопасност.
Даян затвори очи за миг. Слава Богу.
— Можете ли да ми кажете кой е…
— Ще ви разкажа всичко, когато се срещнем. Останете където сте. До половин час ще пратя човек да ви вземе.
— Чудес… — Връзката прекъсна. Даян затвори и усмихнато се обърна към Кели. — Добра новина! Свършено е с проблемите ни.
— Какво каза?
— Знае какво се крие зад всичко това и отсега нататък ще сме в безопасност.
Кели дълбоко въздъхна.
— Страхотно. Ще мога да се върна в Париж и да започна живота си отново.
— До половин час ще прати някого да ни вземе.
— Само че ще ми е трудно да оставя всичко това — саркастично каза тъмнокожата жена.
Даян я погледна замислено.
— Ще е странно.
— Кое?
— Да се върна към живота без Ричард. Не мога да си представя как ще…
— Тогава недейте — прекъсна я Кели и си каза: „Не говори така, защото ще се срина. Та аз дори не мога да мисля за това. Марк беше целият ми живот, единствената ми причина за живот…“
Даян наблюдаваше безизразното й лице. „Тя е като безжизнено произведение на изкуството — красива и студена“.
Кели седна на едното легло с гръб към Даян. Стисна клепачи, за да избяга от болката в себе си, и бавно… бавно… бавно…
Кели и Марк се разхождаха по левия бряг на Сена и си приказваха за всичко и нищо. Кели никога не се беше чувствала толкова добре с друг човек.
— Утре вечер откриват една изложба — каза тя. — Ако се интересуваш от…
— О, съжалявам, Кели. Утре вечер съм зает.
Жегна я неочаквана ревност.
— Друга среща ли имаш? — Опита се да придаде веселост на гласа си.
— Не. Не. Излизам сам. На банкет… — Забеляза изражението й. — Искам… искам да кажа, вечеря само за учени. Ще ти е скучно.
— Нима?
— Да. Хората ще… ще използват думи, които сигурно никога не си чувала, и…
— Мисля, че нямам непознати думи — с накърнено честолюбие го прекъсна Кели. — Защо да не проверим?
— Ами, съмнявам се, че…
— Аз съм голямо момиче. Да опитаме.
Марк въздъхна.
— Добре. Анатрипсология… малакостракология… анероидограф…
— Уф, добре — засрамено каза тя.
— Знаех си, че няма да ти е интересно. Аз…
— Грешиш. Много даже ми е интересно. — „Щом е интересно за теб“ — помисли си Кели.
Банкетът се проведе в хотел „Принс дьо Гал“ и се оказа важно събитие. В балната зала присъстваха триста души, сред които едни от най-видните личности във Франция. Един от гостите на предната маса, на която настаниха Кели и Марк, беше привлекателен мъж с очарователно излъчване.
— Аз съм Сам Медоус — представи се той на Кели. — Много съм слушал за вас.
— И аз съм слушала много за вас — отвърна тя. — Марк казва, че сте негов наставник и най-добър приятел.
Сам Медоус се усмихна.
— За мен е чест да съм негов приятел. Марк е изключителна личност. Отдавна работим заедно. Той е най-всеотдайният…
Марк, който го слушаше смутено, го прекъсна:
— Искаш ли вино?
На сцената излезе конферансие и речите започнаха. Марк се оказа прав, че вечерта няма да е интересна за Кели. Връчваха научни награди и що се отнасяше до нея, ораторите все едно говореха на суахили. Ала тя виждаше ентусиазма на лицето на Марк и се радваше, че е дошла с него.