Орион

— Какво правиш? — попита Анна игриво.

— Опитвам се да те прелъстя.

Тя се изскубна и го бутна на леглото. Мич се отпусна на мекия матрак. Протегна ръка към Анна. Тя поклати глава.

— Хайде, скъпа! — примоли се той.

— Нее. В Милано сме само за ден и половина и аз нямам намерение да прекарам това време в леглото.

— Защо?

— Не ми задавай глупави въпроси.

— Хайде — подкани я той. — Няма да се бавим много.

— Ти сигурно.

Рап се засмя.

— Хайде… Бъди добро момиче.

— Това няма нищо общо с доброто поведение. Просто съм реалистка. Ако дойда в леглото сега, ще правим секс и после ти ще заспиш. Не искам да спя точно сега. Искам да излезем и да разгледаме града. — Тя тръгна към банята. — Освен това, когато те карам да чакаш, си по-послушен.

Рап се загледа в стенописите на тавана.

— Ще трябва да измисля нещо. — Той изстена демонстративно и стана от леглото. Като сваляше една по една дрехите си, се запъти към банята.

Анна се извърна от огледалото.

— Толкова ли не можеш да почакаш?

— Много ти се ще — ухили се той и се мушна под душа.

След като се изкъпа, Рап се върна в спалнята и си облече чисти дрехи. Застанал над отворения куфар, се замисли как ще е най-добре да изиграе следващия си ход. Изкушаваше се да сглоби пистолета и да го мушне в специално ушития джоб на коженото яке, но разбираше, че така само ще си навлече неприятности. Анна щеше да го обгърне с ръце и да го опипа за оръжие. Беше й навик, поне в Америка. Бе израснала в къща, пълна с пушкала. Както всички добри чикагски ченгета, баща й и двамата й братя носеха пистолети и когато не бяха на работа.

Най-добре щеше да постъпи, ако си признаеше, че е въоръжен. Но пък не беше сигурен дали стаята не се подслушва, а никак не му се искаше да забърква и нея в това. Реши да й каже, когато излязат от хотела. Вдигна куфара и го занесе в гостната. Сложи го на дивана и извади сешоара, флакона с пяна за бръснене и радиото. За по-малко от две минути сглоби оръжието и го мушна във вътрешния джоб на коженото си яке.

Отидоха в „Ла Веранда“, за да хапнат нещо набързо. Бяха сами в заведението. Още не беше станало време за обяд. Анна си поръча супа, а Мич — сандвич с телешка пържола, заради което приятелката му го изгледа загрижено.

— Не те ли плаши поне малко „лудата крава“?

Рап завъртя очи.

— Да не е избягала някоя?

Анна се засмя.

— Знаеш какво имам предвид!

— Да, знам и оценявам загрижеността ти за мен, но има по-големи шансове да ме удари гръм, отколкото да се разболея от болестта „луда крава“.

Анна реши да смени темата.

— Кога ще отидеш да свършиш онази работа? — попита.

— Опитах да го сторя горе в спалнята, но ти ме отряза — сериозно изрече той.

— О! — Тя се усмихна. — Виждам, че днес си в много добро настроение.

— Просто съм влюбен. Това е всичко.

— Не можеш ли да бъдеш сериозен само за минута?

— Абсолютно. — Рап взе франзелата и отхапа от нея.

— Кога ще се срещнеш с онзи човек?

Рап отхапа още веднъж от франзелата и отговори: