Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
„Пазителят на монетния двор“ е невероятна историческа мистерия, изключително, изпълнено с напрежение пътуване по сенчестите улици и забутаните квартали на Лондон с гениалния сър Исак Нютон и верния му помощник Кристофър Елис. Обитаваният от духове Тауър с неговата кървава история е идеалният фон затози необикновен, доставящ пиршество за ума разказ за живота в Лондон през 17-ти век.
Той престана да гледа през телескопа и ме придружи до втория етаж, където разгледа книгата.
— Михаел Майер от Германия е бил един от най-великите философи алхимици — отбеляза Нютон, докато прелистваше дебелите, пергаментови страници. — И тази книга, „Atalanta Fleeing“, е едно от най-великите произведения на тайното изкуство. Илюстрациите, срещу които негодувате, господин Елис, са алегорични, и макар че са трудни за разбиране, нямат неприлично предназначение, затова бъдете спокоен. Казвате, че е била отворена, така ли?
Кимнах.
— На коя страница?
Прелистих книгата, докато стигнах до рисунката на лъв.
— В светлината на случилото се с господин Кенеди, фактът, че е била отворена на Зеления лъв, може би е подозрителен.
— Има надпис — добавих аз и му го показах.
Нютон бавно кимна.
— Сър Уолтър Роли е бил затворник тук в продължение на тринадесет години, от 1603 до 1616, когато е бил освободен, за да може да изкупи греховете си, като открие златна мина в Гвиана. Но той не успял да го стори и след като се върнал в Англия, отново бил затворен в Тауър до екзекуцията му през 1618, същата година, от която е и тази книга.
— Клетият! — възкликнах аз.
— Сър Уолтър Роли заслужава състраданието ви, защото е бил велик учен и философ. Говори се, че тъй като имали десни убеждения, той и Хари Пърси, Графа магьосник35, за да отбягват, доколкото е възможно хипотетични обяснения, извършвали алхимични, медицински и научни експерименти в Тауър. Този факт обяснява присъствието на книгата, но не и защо е четена. Ще попитам пазителя на архивите, който е чел книгата, когато го видя. Това може да ни помогне да разберем кой е убил клетия Кенеди.
Трета глава
„И в благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
След като излязохме от Бялата кула, където А Нютон наблюдава Орион през телескопа си, двамата се върнахме в кабинета и започнахме да обсъждаме убийството на господин Кенеди и изчезването на Даниъл Мърсър и госпожа Бернингам, за чийто арест Нютон написа заповед.
— Не мисля, че ще ги намерим — каза той и ми даде документите. — Госпожа Бернингам вероятно вече е на борда на някой кораб, а Даниъл Мърсър е мъртъв.
— Мъртъв? Защо мислите така?
— Заради посланието, оставено в квартирата му, и алхимичните улики, които видяхме на масата. И защото никоя от вещите му не беше взета. Новата боброва шапка на стола сигурно струва пет фунта. Човек не забравя подобна шапка, когато доброволно отива някъде. Нито би оставил хубава, топла пелерина в такова студено време.
Както обикновено, логиката в доводите на Нютон беше неопровержима.
Готвех се да му кажа, че бих искал да отида да си легна, защото е късно, когато на вратата се потропа и в кабинета влезе възрастният Жан Ротие.
Той произхождаше от стара фамилия на фландърски гравьори, които бяха работили в Монетния двор от реставрацията на английската монархия и възвръщането на крал Чарлс на престола. Положението му беше странно. Ротие беше римокатолик. Братята му Жозеф и Филип бяха отишли да работят в Монетните дворове на Париж и Брюксел и бяха заменени от двамата му синове, Джеймс и Норбърт, които наскоро бяха избягали във Франция. Джеймс беше обвинен, че се е включил в заговор за убийството на крал Уилям. Старецът беше останал сам в Монетния двор. Артилерията го подозираше, че е предател заради вероизповеданието му и предателите в семейството му. Нютон обаче го харесваше, имаше му доверие и се отнасяше с него с уважението, дължимо на човек, отдал много години от живота си на държавната работа. Ротие беше бавен и спокоен, но в момента беше много развълнуван.
— Доктор Нютон! — възкликна той. — Господин Елис! Случи се нещо ужасно. Убийство, сър. Потресаващо, страшно убийство. В Монетния двор, сър. Не бях виждал такова чудо. Труп, докторе. — Жан Ротие се отпусна тежко на стола и махна вехтата перука от главата си. — Мъртъв е. И неописуемо обезобразен, но съм сигурен, че е Даниъл Мърсър. Съкрушителна гледка. Кой би извършил подобно нечовешко злодеяние?
— Успокойте се, господин Ротие — каза Нютон. — Поемете дълбоко въздух, за да влезе в кръвта ви.
вернуться
35
Джералд Фицджералд — единадесети граф на Килдеър, католик, за когото се предполага, че се е занимавал с черна магия. — Б.пр.
