Бягство от сигурността
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бягство от сигурността». Краткое содержание книги:
Неговото обещание остава неизпълнено, докато един ден, зареян между небето и земята, Ричард се натъква на Дики Бах, деветгодишен — неудържимо предизвикателство за всички негови възгледи…
Въздъхнах.
— Дики, кога самосъхранението стана твоя амбиция? Бягството от сигурността е едничкият начин да кажеш своето „Да!“ на живота.
— Смокиновото дърво — каза той.
— Моля?
— … на двора. То е винаги там, то е винаги сигурно. Когато се страхувам, съм готов да дам всичко, за да бъда онова дърво. Когато не се страхувам, не съм в състояние да понеса скуката на такъв живот.
Онова дърво още живее там, помислих си аз, израснало е по-голямо, отколкото той го знае и се е разлистило още повече, оцеляло още половин век, забивайки корените си дълбоко в земята.
— Бягството от сигурността не означава самоунищожение — казах аз. — Не е нужно да се качиш на състезателен самолет, преди още да си се научил да караш учебен. По-малките избори, по-малките приключения предшестват големите. Но идва ден, когато посред някое летателно състезание, посред чудовищния рев на самолета, когато светът не е нищо повече от зелена мъглявина на петдесет фута долу в далечината, ти най-внезапно си спомняш: аз съм избрал всичко, което в тази минута се случва с мен! Аз сам изградих своя живот! Исках го повече от всичко друго, пълзях, вървях и тичах, за да го постигна и ето, това е той!
— Не съм сигурен — каза той. — Нима се налага да рискувам живота си?
— Разбира се, че се налага! С всеки един избор ти излагаш на риск онзи живот, който би могъл да имаш, ако не направиш избора; с всяко свое решение ти рискуваш живота, който би имал без да вземаш решения. Разбира се, един алтернативен Дики в един алтернативен свят поема по друг път и изживява онова, което ти би могъл да избереш, но това си е неговият избор, не твоя. В училище, в работата и в брака, и във всяко приключение, което би могъл да избереш, ако помниш какви би искал да бъдат последните ти думи и се опираш на истината, можеш смело да поемеш към своята надежда.
— А ако сбъркам — каза той, — ще умра.
— Ако търсиш сигурност — казах му аз, — сбъркал си мястото. Единствената сигурност идва от това „Животът Е“ и само то е от значение. Абсолютно, неизменно съвършен. Но да търсиш Сигурност сред Привидности-те? Дори и смокинята един ден ще се превърне в прах.
Той сбърчи лице, обхванат от паника, и дори зъбите му затракаха.
Разсмях се, като го видях такъв.
— Светът се руши, символът изчезва, но не и духът на живота. Твоята вяра в тялото може и да умре, но не и вярващият, който я е формирал.
— Духът ни може и да обича промяната — каза той. — Но тялото ни я мрази.
Спомних си. Свит на топло и сигурно под завивките, в най-дълбокия сън в шест и половина през зимните утрини и ето че се раздава глас: „БОБИ! ДИКИ! БЪРЗО СТАВАЙТЕ! ТРЯБВА ДА СЕ ПРИГОТВИТЕ ЗА УЧИЛИЩЕ!“ Аз мъчително се пробуждах, заклевайки се, че когато порасна, никога няма да ставам от леглото преди обяд. Същото беше и във военовъздушното училище: завиваше сирена и звукът й стигаше до ушите ми в два часа сутринта: ГОНГ-ГОНГ-ГОНГ! Нима се очаква от мене да се събудя? Да летя? Да се кача на самолет? В това тъмнило? Тялото: Невъзможно! Духът: Направи го! Веднага!
— Тялото наистина мрази промяната — кимнах аз. — Но погледни това свое тяло… То с всеки изминал ден става малко по-високо и се променя по малко; Дики постепенно изчезва, за да се превърне в Ричард, обречен да стане възрастен човек! Тялото се разрушава най-много, когато детето се превръща във възрастен, Капитане. Тялото на детето си отива без следа, без ковчег и дори без пепел, над която да плачеш.
— Помогни ми — каза той. — Нуждая се от всички техники, за да бъда господар!
— Ти вече ги притежаваш. Какво ще кажеш на всяка привидност?
— Животът Е.
— И още?
— Какво още? — попита той. Подсказах му:
— Избор.
— Значи, тогава ще мога да променям привидностите.
— Може би все пак в определени граници?
— Ами — граници! — възкликна той. — Ако не искам да дишам, няма да дишам! Какви ти граници? Свих рамене.
— Когато се случи така, че господарите на живота не приемат нещата такива, каквито изглеждат, Ричард, защо чисто и просто не спрат да дишат? Защо не напуснат този свят на Привидности, щом се сблъскат с наистина сериозен проблем? Защо не предпочетат да се върнат у дома?
— А защо човек трябва да бяга, когато може да промени света? Кажи си „Животът Е“ право в лицето на привидността, обърни се към чудотворния Избор и след известно време на усилия, светът ще се промени.
— Винаги ли става така?
— В повечето случаи, да. Той остана изненадан.